Д-р Владимир Симов представя нова книга за биполярното разстройство

По делата им ще ги познаете, и днес отново имаме повод да разнищим народопсхологията ни на фона на инциденти. Говорим с психиатъра д-р Владимир Симов, който ни запознава с неговата монография "Биполярно афективно разстройство". Това е първият по рода си медицински труд в България, който предлага нов ключ към дешифрирането на механиката на духа.

Книгата излезе от печат на девети февруари, днес на десети е нейната премиера в София, съобщиха издателите от „Изток-Запад“. Монографията обхваща социално значима област в клиничната психиатрия, казват издателите. Тя е резултат на дългогодишни усилия и научни изследвания в сферата на афективните разстройства.

Д-р Симов каза: Тази монография всъщност представлява едно много голямо дългогодишно изследване на проблема за биполярното разстройство. Освен това тя съдържа в себе си нещо много ценно. Това е създаването на една скала за хващане на биполярна депресия по време на първи депресивен епизод. Много от пациентите, които се оказват впоследствие биполярни, започват болестта с депресия, която прилича поразително на класическото депресивно разстройство. Те отиват да търсят помощ и обикновено психиатрите, които ги виждат, особено в амбулаторни условия или в спешност, нямат достатъчно време, за да могат да изследват ананамнестично в дълбочина пациента и неговата предистория. В крайна сметка те са диагностицирани обикновено като депресивни и лекувани като депресивни. Тук голямата уловка е, че биполярната депресия е съвсем различна форма на психично заболяване, изисква различни медикаменти, различен подход и нейната прогностика е абсолютно уникална и е случай за случай.

Книгата се опитва да сложи ред в ранното диагностициране на биполярното разстройство, търсейки специфични критерии, които могат да помогнат на психиатрите.

Кои са симптомите, по които да се разпознае, че човекът действително има нужда от диагностициране?

В класическия смисъл на думата - биполярното разстройство във всеки учебник по психиатрия е описано като редуване на манийни, хипоманийни депресивни фази. Това е идеалният сценарий, който в реалния живот не се случва точно така. Затова, за да мога да отговоря на вашия въпрос, ще кажа, че когато започнат симптомите, първоначалните на една депресия, то тази депресия има една физиономия, симптомокомплекс, който е малко по-различен от класическите депресивни симптоми. Това е, когато в депресивната картина започват да се прокрадват симптоми на раздразнителност, на импулсивност, на афективна неустойчивост, на лабилно настроение. Дори те да са много кратки, незабележими, трудно разпознаваеми, дори те да бъдат приписани на различни външни фактори, които биха могли да ги обусловят и обяснят. Това говори за една атипичност на картината. Освен това 2/3 от пациентите с биполярна депресия имат т.нар. симптоми на атипична депресия. Всъщност ние виждаме, че биполярната депресия съставлява една сложна амалгама от много симптоми, които трябва да бъдат изследвани. Всеки един човек, който представя една по-богата картина на депресивност, трябва да бъде изследван много внимателно, за да може да се стигне до същината на неговите оплаквания ретроспективно.

Книгата е много полезна за клинични психолози, студенти, медици от различни други специалности, както и за широк кръг читатели.

За трагедията "Петрохан" д-р Симов каза: Не мога да взема категорично отношение по случая "Петрохан", тъй като аз съм човек, който от години живее в чужбина, във Франция. Българското общество е изключително фрагментирано и манипулирано. Обществото е много жадно за евтини сензации и едновременно с това социалните мрежи създадоха и премахнаха т. нар. "праг на компетентност" и всеки може да се изказва, да говори, да създава своите теории и така да чува своя глас в ефир, или в публичното пространство. Аз не съм много убеден, че българските компетентни органи ще си свършат работата докрай и съм супер скептичен по отношение на това, че ще имаме накрая, дори след месеци, някаква категорична оценка по отношение на това какво се е случило. Разнищването на целия този случай е много удобно да бъде наречен мистерия. Аз мисля, че ако органите са си на място, тъй като има много данни, че тези хора, жертвите са имали връзки с определени политически лобита, с определени държавни структури, говори се за огромни парични потоци, които са преминавали през тях. Тоест, има една много комплексна ситуация, в която трябва да има политическа воля нещата да се разплетат докрай, но аз се съмнявам в това. Съжалявам, че го казвам, но съм изключително скептичен по отношение на този случай. Мисля, че ще бъде поредното мистериозно в кавички убийство, което ще остане неразкрито, както е с всички до днес.

Самоубийства или убийства са според вас? Според мене това са убийства. И то са убийства, извършени по един много ритуален начин, което иска да каже, че за всичко това има някаква символика и някакво послание, и то по отношение на всички, които са въвлечени.