Православната църква отбелязва Сирни заговезни

Денят винаги се пада в неделя, затова се нарича Неделя сиропустна. Тя поставя началото на Великия пост и е седем седмици преди Великден. В църковния календар денят е известен още като Неделя на всеопрощението. Празникът е наречен още Прошка, Поклади, Прощална неделя, Сирница, Масленица, Сиропустна неделя.

Това е един от най-тачените и обичани празници в народния календар. Най-важният обичай на Сирни заговезни е искането на прошка. По-младите посещават по-възрастните си роднини – родители, кумове, баби и дядовци – с думите "Прости ми". Отговорът традиционно е "Простено да ти е" или "Господ да прощава". Жестът символизира духовно пречистване и помирение преди началото на строгия пост.

Един от най-популярните и очаквани обичаи е т.нар. "хамкане". На конец се завързва парче халва или варено яйце, което се спуска от тавана или от високо място. Децата, а понякога и възрастните, се опитват да го захапят без помощта на ръце. Смята се, че който успее, ще бъде здрав и щастлив през годината. След това конецът се запалва и по начина, по който гори, се гадае за плодородие и късмет.

В различни краища на страната вечерта се палят ритуални огньове, наричани "поклади". Младежи ги прескачат за здраве, а според народните вярвания огънят пречиства и прогонва злите сили. В някои региони празникът е свързан и с кукерски игри – маскирани мъже със звънци и страховити костюми обикалят селата, за да гонят злото и да наричат за плодородие.