Политиците се сещат за ВиК-сектора само в предизборни кампании

От 1 март влизат в сила нови цени на водата. Те бяха одобрени от Комисия за енергийно и водно регулиране в края на миналата година по предложение на ВиК-дружествата и трябваше да влязат в сила от 1 януари. По искане на Министерство на регионалното развитие и благоустройството увеличението беше отложено.

Пред Радио Пловдив Иван Иванов – председател на Българската асоциация по водите – коментира, че не е задължително водата да поскъпне навсякъде. По думите му страната е в петгодишен регулаторен период, който предвижда ежегодна корекция на цената според инфлацията и изпълнението на инвестиционните програми. „На места няма да има увеличение. Цените се определят така, че да покрият разходите на операторите за енергия, труд и инвестиции“, посочи той.

Иванов припомни, че новите тарифи е трябвало да влязат в сила от 1 януари, но решението е било отложено по политически причини – вероятно заради процесите около присъединяването към еврозоната.

Като председател на неправителствена организация той подчерта, че политиците си спомнят за ВиК-сектора основно в предизборни кампании, но не и когато управляват. По думите му секторът очаква специализиран Закон за ВиК-услугите. Проектът е бил приет на първо четене, но не е стигнал до окончателно гласуване, а действащата нормативна уредба е остаряла.

Според него се търси политически ефект чрез задържане на цените, което води до недостатъчни инвестиции, големи загуби на вода и липса на дългосрочна стратегия за развитие на отрасъла. Предишната стратегия е изтекла преди две години, без да бъде приета нова. „В сектора се влага прекалено много политика, при положение че той следва ясна икономическа логика“, коментира Иванов. Ако България не модернизира ВиК-сектора, страната рискува санкции от Европейска комисия.

По думите му ограничените средства трябва да се инвестират максимално ефективно, за да има реален резултат за потребителите. В момента обаче финансиране получават по-скоро по-ефективните общини, а не тези с най-големи нужди, което не създава справедлив ред в разпределението на ресурсите.