Берлинският, а не Санстефанският договор възстановява българската държава

Ние отдавна сме оценили значението на датата 3 март 1878 година и Предварителния договор, сключен на нея, но е добре и хората да знаят какво точно се случва и какво не се случва тогава, каза в предаването „Точно днес“ професорът по история Петко Петков.

Окончателният договор е Берлинският и на негово основание се изгражда българската държава – избира се княз, приема се Конституция. Това е истинското освобождение – създаването на новата българска държава. Защото, ако освобождението е просто премахването на една чужда власт, то русите са освобождавали половината България и през 1774, 1812, 1829 г. Така че трябва да сме коректни към историческите факти.

Проф. Петков отбеляза, че датата на националния празник е избрана много скоро след 10 ноември 1989 година с указ на тогавашния държавен глава Петър Младенов. „Всъщност още в първата година на самото си управление княз Александър го обявява за един от официалните празници с обозначението „Ден на възшествие на престола на император Александър II и сключване на Санстефанския мир“. Затова и граф Игнатиев избира тази дата, за да направи жест към своя император. Трети март дълги години е един от многото официални празници. След 1944 година до 1988 г. 3 март не беше официален празник“, припомни историкът.

„Няма безплатна свобода, няма неизвоювана свобода“, е неговата теза.

В началото на поредицата от събития, довели до Берлинския конгрес, е българското кърваво потушено въстание от 1876 г., което тази година ще отбележим подобаващо като кръгла годишнина. Неговата цел, целта на неговите организатори, не е тази, която Левски искаше – да прекършим, да преобърнем османската система, а с българска кръв да накараме великите сили и най-вече русите да се намесят. А те, когато се месят, си гледат интересите и не можем да им се сърдим.

Техен интерес беше договор като Берлинския, тъй като Сан Стефано е само една стъпка натам и няма международноправно значение. Берлинският договор, освен че разпокъсва признатата екзархия, дава право на българите да имат държава, за каквото по това време си мечтаят поляци, чехи, кюрди, албанци, но за тях няма Берлински договор.

Така че и тук трябва да сме по-справедливи. Затова войната е освободителна. Благодарим на русите и вечна слава на загиналите, както и днес ще се поклоним на местата за памет. Но тя дава свобода върху една ограничена територия с малката добавка, че от Стара планина до Родопите ще има една отделна провинция, която може би скоро ще бъде присъединена.

Повече от 30 години проф. Петков е радетел за нормална, експертна дискусия за националния и официалните празници и „нито една държавна власт не отговори, не откликна на тази покана, защото и официалните празници са средство за манипулация и изглежда така им уйдисва“.

Негова и на негови колеги кауза е също така връх Шипка, където паметникът официално, с държавен указ, да върне старото си име Свети Никола.

Ако днес човек застане с гръб към Паметника на свободата и погледне на север, ще види истинския връх Шипка, на който „народната власт“ от 50-те и 60-те години на миналия век е изградила паметни плочи, землянка, командния пункт на генерал Столетов. Това е върхът, възпят от Иван Вазов в онова легендарно стихотворение, което има дата 11 август 1877 г. Там се бият опълченците, а сега този стар връх Шипка посещават само тези, които знаят, че го има. Той е забравен.

Благодарение на медиите и на много просветени хора вече се знае истината, но и последният отговор е, че в предложението има резон, но реални действия не са последвали.

Трябва да се възстанови исторически утвърденото и традиционно име на славния връх Свети Никола – 1326 м, на който по решение на Учредителното събрание в Търново е издигнат Паметникът на свободата в памет на загиналите руси и българи, защото е по-висок и да се вижда по-отдалече, а не защото е по-славен от другия връх Шипка.

Интервюто с проф. Петков можете да чуете в прикачения звуков файл.