Падане на авторитарния режим в Иран ще постави под въпрос самата държавност

В исторически план няма нищо ново под слънцето – това е един от поредните пикови моменти на напрежение, каквито светът познава от хилядолетия. Особено когато става дума за пространство, свързано още с библейските времена, с древни цивилизации и със стари конфликти – включително между различни течения в исляма. Това коментира в интервю за Радио Пловдив международният анализатор Марин Русев по повод напрежението около Иран.

По думите му един от големите дразнители в региона е фактът, че „един древен народ успя да създаде своя държава“, докато палестинският въпрос остава открит. Според него ислямският свят така и не е успял да обедини усилията си за създаването на палестинска държава – тема, която продължава да бъде източник на нестабилност.

Според проф. Русев съвременният пик на напрежение е особено рисков, защото се развива в ерата на ядреното оръжие и на средствата за масово поразяване, които са несравнимо по-разрушителни от всичко познато в миналото.

По думите му анализът на Иран трябва да започва с няколко важни уточнения. Първото е, че иранците не са араби, а перси – и това разграничение е съществено. Персия е цивилизация с хилядолетна културна традиция, създала епоса „Шахнаме“, който по обем многократно надхвърля „Илиада“.

Географски Иран също има специфики – средната надморска височина е над 1200 метра, почти три пъти повече от тази на България. От геополитическа гледна точка страната принадлежи към източния модел на развитие, където авторитарната традиция има дълбоки исторически корени.

„Всякакви надежди, че със смяната на един лидер автоматично ще се премахне авторитаризмът, са нереалистични“, смята анализаторът.

Иран има около 1% от населението на света, 1% от световната територия и създава приблизително 1% от глобалния брутен продукт. „Това не ни дава основание да го наречем нито високоразвита, нито слаборазвита държава – виждаме относително равновесие в тези показатели“, отбелязва той.

Сериозно предизвикателство обаче е демографската динамика. Само за около 15 години населението на страната се е увеличило с приблизително 15 милиона души. Около 40% от гражданите са на възраст под 25 години. Това създава икономически, социални и дори географски проблеми – включително недостиг на вода и отлив на население от големи градове.  Етническата картина също е сложна. Персите са около половината от населението, близо 20% са азери, около 10% – кюрди и други групи. Много от неперсийските общности са разположени компактно по границите със съседни държави, където живеят сродни етноси.

„Ако авторитарната система отслабне, това може да постави под въпрос самата държавност“

Според анализатора очакванията, че евентуална смяна на ръководството ще доведе автоматично до различен модел на управление, са пресилени. Дори Съединените щати не си въобразяват, че могат лесно да заменят една утвърдена система с напълно нова. По-скоро се търси „по-обтекаема“ фигура, способна да намали напрежението. Русев припомня, че в миналото е имало опити за по-умерена политика – при президенти като Хатами и Рохани – но те не са довели до трайна трансформация на системата.

Според анализатора днес сме свидетели на по-широк процес – преформулиране на световния ред.

„Светът винаги е преминавал от един период на относително гарантиран ред към друг. Този ред никога не е бил напълно справедлив, но е осигурявал стабилност“, посочва той.

По думите му търсенето на формула, при която всички ще се чувстват напълно удовлетворени и справедливо третирани, е илюзия и огромен разход на обществена енергия.

„Винаги ще има несправедливост. Въпросът е дали тази несправедливост ще гарантира ред. Защото алтернативата на несправедливия ред често се оказва опит за въвеждане на справедлив безпорядък“