Производители искат строг контрол върху вноса на слънчоглед от Аржентина

Вносът на аржентински слънчоглед, в който са установени отклонения по съдържание на забранени и наднормени вещества, предизвика сериозна тревога сред българските зърнопроизводители. За българското производство на маслодайната култура и още тревоги на родните зърнопроизводители - коментар на Ангел Вукодинов от  Националната асициация на зърнопроизводителите.

Той посочи, че още при първите информации за пристигащи количества от Аржентина, асоциацията е настояла за две конкретни мерки – задължителни проверки за остатъчни вещества, забранени за употреба в ЕС и България, както и проверка на българските преработватели за евентуално картелно споразумение при изкупните цени. И припомни: 

Ние бяхме в Брюксел по темата за държавите от т.нар. Меркосур и още тогава изразихме притесненията си. Когато стана ясно, че ще пристигне слънчоглед от Аржентина, поискахме стриктен контрол.

Според Вукодинов по информация на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), при проверката на първия кораб са установени незначителни отклонения при няколко тежки метала в рамките на нормите, но и по-сериозни – между три и пет пъти над допустимото при два препарата. Единият от тях е забранен за използване в България и ЕС, а другият е разрешен, но с пет пъти по-високи стойности.

По думите на зърнопроизводителя ключовият въпрос е как ще бъде използвана суровината. От страна на вносителите е заявено, че слънчогледът е предназначен за производство на биодизел, но производителите настояват за строг контрол, за да не попадне в хранителната верига. Той подчерта: 

Не е редно продукти със забранени вещества да влизат на пазара, още по-малко в магазинната мрежа под формата на олио.

От асоциацията припомнят, че по принцип при внос от трети страни трябва да се извършват проверки, тъй като режимът на употреба на препарати извън ЕС е по-либерален. Вукодинов коментира:

Парадоксът е, че ние работим при по-строги изисквания, а същевременно толерираме внос от държави с по-лек контрол.

Той обясни, че в момента около 600 хиляди тона български слънчоглед залежават в складове, а изкупните цени у нас преди Нова година са били между 950 и 970 лева за тон. Появилата се в медиите информация е, че аржентинската суровина се внася на по-висока цена. Зърнопроизводителят заяви: 

Няма търговска логика да се купува по-скъп вносен слънчоглед при наличието на достатъчни количества българска продукция, освен ако не се поддържат изкуствено по-ниски цени на вътрешния пазар. Поради тази причина искаме разследващите органи да проверят дали няма и картел – разбирателство между българските преработватели да не се дава по-висока цена на българските производители, а да се дава такава за вносна стока.

По думите му България произвежда средно около 1,5 млн. тона слънчоглед годишно, като в по-добри години добивите достигат 2–2,5 млн. тона. Капацитетът на преработвателните мощности обаче е значително по-голям – между 3,5 и 4 млн. тона годишно, което предполага необходимост от внос. 

Вукодинов каза, че биодизел се произвежда и от други култури, но е важно институциите да гарантират, че внесеното количество действително ще бъде използвано за тази цел и няма да навлезе в хранителния сектор и магазинната мрежа. 

Зърнопроизводителите настояват за равнопоставеност и стриктен контрол, за да се защитят както здравето на потребителите, така и интересите на българските фермери.