Сама България е безпомощна пред масиран ракетен удар

Правителството ще преоцени  заплахата за България от конфликта в Близкия Изток, след като бе съобщено за изстреляни ракети от Иран към територията на Турция.

Какви са рисковете за страната ни и на каква защита можем да се надяваме в рамките на НАТО - коментира Вилис Цуров от  Съюза на офицерите от резерва „Атлантик“.

Втори етап на операцията срещу Иран се развива в момента, а обстановката в Близкия изток се усложнява с часове - прогнозира за Радио Пловдив Вилис Цуров.

По думите му в Техеран вече е избран нов ръководител – синът на върховния лидер Али Хаменей. Според Цуров е почти сигурно той да търси отмъщение и реванш за ударите срещу страната, което означава по-сериозна мобилизация на Иранската революционна гвардия. В същото време и новият лидер вече е обявен за цел номер едно от страна на Израел.

В САЩ се провеждат изслушвания за развитието на бойните действия и планирането на следващите стъпки. Очакванията на военния анализатор са в близките часове американската страна да засили ударите срещу Иран, като подобни намерения заявява и Израел.

„Неутрализиран Иран“ – мит или реалност?

Според официални данни са поразени около 2000 цели на територията на Иран. Реалността обаче изглежда различна – до момента Техеран е отвърнал с приблизително 500 ракети и близо 2000 дрона и продължава да нанася ответни удари.

„Очевидно иранските въоръжени сили са разсредоточени. Целите са трудни за поразяване, а способностите им не са напълно неутрализирани“, подчерта Цуров.

Той допълни, че за Вашингтон операцията е изключително сложна логистично, тъй като се води на хиляди километри разстояние.

Ормузкият проток – стратегическата артерия

В охраната на европейския континент и Близкия изток ще се включи и френският самолетоносач Шарл дьо Гол. Фокусът е върху Ормузки проток – ключов морски коридор, свързващ Персийския залив с Оманския залив и Арабско море.

Протокът е затворен от дни, а това застрашава глобалните енергийни доставки. Иран подкрепя сили в региона като движението в Йемен и Хизбула, което увеличава риска от разширяване на конфликта.

САЩ вероятно ще поемат ескортирането на танкери от държави като Саудитска Арабия, Ирак, Кувейт, Катар и Бахрейн, за да гарантират транзита на нефт и газ. Според Цуров операцията по ескортиране ще бъде изключително сложна, но американските военноморски сили разполагат с нужния капацитет.

Сценарий по модела на 1991 г.

Военният експерт прави паралел с войната в Ирак от 1991 г., когато в рамките на месец са извършени над 100 хиляди бойни излитания.

„Сега виждаме сходен сценарий – масиран авиационен удар. Разликата е, че към момента не се очертава сухопътна операция“, смята той.

По думите му конфликтът няма да приключи в рамките на четири–пет седмици, както първоначално бе заявено.

Има ли риск за България?

След като Иран разшири ударите си по съседни страни, българското правителство обяви, че преоценява първоначалната си позиция за липса на непосредствена опасност.

„Работата на службите не е да констатират какво се е случило, а да прогнозират какво предстои“, подчерта Вилис Цуров. Според него обстановката „не е розова“ и рискът от активиране на терористични клетки в Европа и САЩ не бива да бъде подценяван.

Той припомни, че обсегът на иранските ракети достига 2500–3000 километра. „Когато се казва, че вероятността е малка, това означава, че тя съществува“, отбеляза експертът.

Може ли страната ни да се защити?

В рамките на НАТО България би могла да разчита на съюзническа защита, включително на системите на Гърция и Турция.

Самостоятелно обаче страната ни не разполага с достатъчно способности за отразяване на масиран ракетен или въздушен удар. Военната ни техника е в процес на трансформация, а наличните системи със съветски произход имат ограничени възможности.

„Не бива да се всява паника, но и не бива да се подценява ситуацията“, обобщи Вилис Цуров. Според него следващите дни ще бъдат решаващи за развитието на конфликта и за това докъде може да стигне неговата ескалация.