Кралица Виктория, втора част

През 1837 година на британския престол се възкачва 18-годишната кралица Виктория и управлява близо 64 години. Всъщност „управлява” е малко условно казано, тъй като властта на короната вече е ограничена. Парламентът съществува от векове, а отношенията му с монархията преминават през сложни етапи – от абсолютизма на Тюдорите, през Стюартите, до революцията и управлението на Оливър Кромуел. В края на XVII и началото на XVIII век монархията придобива все по-представителни функции.

По времето на Виктория политическата система вече е установена – Парламентът в Лондон включва две основни партии, виги и тори, а изпълнителната власт е в ръцете на премиера. Кралицата обаче запазва влияние. По време на нейното управление се сменят 20 правителства с девет премиери, като с някои от тях, като Мелбърн и Дизраели, тя е в отлични отношения, а с други – като Уилям Гладстон – има сериозни конфликти.

Въпреки разпространените представи, животът на Виктория не е скучен. Още в началото на управлението си тя предизвиква политическа криза – т.нар. „криза на спалнята“, когато отказва да смени придворните си дами по искане на новия премиер Робърт Пийл, което води до неговата оставка. По-късно проблемът се решава след брака ѝ с принц Алберт.

Животът ѝ е белязан и от няколко опита за покушение. Първият атентатор е оправдан поради невменяемост, а следващите получават различни наказания. В резултат на тези събития се приема по-мек закон за посегателства срещу кралицата, който предвижда затвор, но не и смъртни присъди.

Управлението на Виктория е време и на значителни нововъведения. Тя става първият британски монарх, пътувал с влак, посещава Франция след векове прекъсване и открива Първото световно изложение в Лондон през 1851 година. Приходите от него са използвани за създаването на музеи, включително „Виктория и Албърт“.

Този период е и време на активна външна политика и войни. Великобритания участва в редица конфликти по света, сред които Кримската и Опиумната война. През 1896 година води и най-кратката война в историята – със Занзибар, продължила едва 38 минути.

В личен план Виктория преживява голяма любов с принц Алберт, чиято смърт през 1861 година я потапя в дълбок траур. Тя се изолира и носи черно до края на живота си. В този период възникват слухове за близост с нейния слуга Джон Браун, който остава до нея дълги години.

В по-късните си години кралицата създава близки отношения и с индийския слуга Абдул Карим, когото държи до себе си въпреки неодобрението на обкръжението си. Виктория умира през 1901 година, след повече от шест десетилетия на престола, оставяйки значително историческо наследство.