Водната криза у нас е заради  управлението на ресурса

Водната криза у нас не е толкова заради загубите на води, колкото заради управлението на ресурса, опазването на водоизточниците – там, откъдето тръгват тръбите в България към населението, речните водохващия, язовирите, сондажите, каптажите. Това коментира Димитър Куманов от сдружение ‘‘Балканка‘‘

По думите му през последните 15 години екоминистерството прави всичко възможно да ликвидира водните ни ресурси, като задоволява частни интереси.

Според него проблемите с водите в Пловдивска област предстои да излязат на преден план. От сдружението са излезли с тревожен сигнал за язовир Въча, а по думите на Куманов на дъното на язовир Тополница се крие цялата менделеева таблица.

Той подчерта още, че управлявашите не само бавят решението на проблемите, а често с действията си задълбочават кризата.

От думите му стана ясно, че язовир Въча, определян като бъдещ стратегически източник на питейна вода за Пловдив, е изправен пред сериозен риск.

Причината е, че през  последните месеци са издадени нови разрешителни за изграждане на понтонни съоръжения – включително в непосредствена близост до зоните, предвидени за санитарна защита. По думите на Куманов подобни обекти, представяни като туристически или риболовни, реално носят риск от замърсяване на водата.

Това е единственият шанс Пловдив да има чиста вода в бъдеще, а в същото време се допуска дейност, която може да го компрометира.

Сдружението вече е обжалвало едно от разрешителните в съда.

Паралелно с това ситуацията при река Тополница остава критична. Според Куманов там няма следа от живот, а причината е продължаващо замърсяване от стари минни дейности.

Отровни води се вливат в реката, а тя от своя страна пълни едноименния язовир, използван за напояване в Тракийската низина.

През месеците, когато е пълен водата за напояване идва от горните слоеве и няма проблем. Когато водата спадне, в долните слоеве остава цялата Менделеева таблица.

Според него контролът е формален – проби се взимат в периоди, когато замърсяването е по-ниско, което изкривява реалната картина.

На този фон общата картина за страната не е по-оптимистична. България остава на първо място в Европа по загуби на вода – средно около 60%, като при някои ВиК оператори те достигат 80%, а на места – дори над 90%. В същото време близо половин милион души изпитват сериозни затруднения с водоснабдяването през последните години.

Според Куманов основният проблем не е само в остарялата инфраструктура, а в управлението на водите.

Не е въпросът само какво се губи по тръбите, а какво се случва още при водоизточниците.

Куманов обвинява институциите, че допускат дейности в ущърб на обществения интерес. Подчерта, че България формално разполага с водни ресурси, но на практика не успява да ги използва ефективно и устойчиво.

В навечерието на Световния ден на водата – 22 март – темата звучи още по-остро.

 Този ден у нас по-скоро трябва да се отбелязва като помен за водата.

Като възможен изход той посочва по-активната роля на гражданите. В момента тече обществено обсъждане на междинните прегледи за управление на речните басейни. Хората могат да проверят дали техните проблеми са включени и да настояват за конкретни мерки.

Ако не са описани, значи няма да има и решения.