Историческите дати трябва да са по стар стил, включително Априлското въстание

От години историческата общност у нас настоява важните събития от българското минало да бъдат отбелязвани по стар стил – така, както са ги преживели съвременниците им. Това каза историкът проф. Пламен Павлов. Той даде пример с априлското въстание, което трябва да се чества на 20 април, а не на 1, 2 или 9 май и трябва да получи статут на официален празник.

По думите му, прилагането на новия календар за събития отпреди 1916 година често води до парадокси.

''Стига се до ситуации, при които отбелязваме рождението на Христо Ботев на Йордановден, а той е роден на Коледа'', посочи той. Подобно разминаване се наблюдава и при честването на въстанието – вместо на историческата дата, почитта се отдава в различни дни през май.

Павлов припомни, че има утвърдени примери, при които старият стил се спазва последователно – като Съединението на България и Обявяването на независимостта на България. Те се честват съответно на 6 и 22 септември, без да се допуска разколебаване в датите.

''По тази логика е напълно естествено Априлското въстание да бъде отбелязвано на 20 април – денят, в който започва'', подчерта историкът.

Според него въпросът не е само в календара, а и в националната памет. В редица държави като Гърция и Сърбия именно началото на националноосвободителните борби е избрано за национален празник.

''Логично е и в България да се върви в тази посока. Поне 20 април , кагато избухва, Априлското въстание да бъде обявен като официален празник“, смята проф. Павлов.

Историкът отбеляза, че през годините е имало опити за институционален диалог. Още през 2019 г. е изпратено отворено писмо до държавните институции с подобно предложение, но без конкретен резултат.

Въпреки това днес има известна чуваемост сред министри като Найден Тодоров и Сергей Игнатов, които публично признават 20 април като точната дата на въстанието.

На този фон проф. Павлов изрази недоумение от липсата на навременна държавна организация за отбелязването на 150-годишнината от Априлското въстание.

По думите му подобен юбилей се подготвя с десетилетия, а инициативата в голяма степен е поета от научни и културни институции.