Лекари настояват за  създаване на Национален кардиологичен план

Лекари настояват за  създаване на Национален кардиологичен план, заради тревожните  тенденции  в  сърдечно-съдовото здраве на българите. Страната ни продължава да е  сред водещите в Европа по смъртност и заболеваемост от инфаркт и инсулт. За да се минимализират щетите обаче според кардиолозите  е необходимо незабавно да се предприемат конкретни и системни мерки на държавно ниво.

Националният кардиологичен план трябва да бъде цялостна стратегия, насочена към основните рискови фактори. В основата му стои контролът на артериалната хипертония – т.нар. „тих убиец“, който често протича без симптоми, но води до тежки усложнения.

Данните показват, че у нас едва около 18% от хипертониците са добре контролирани – тревожен показател, който изисква спешни действия.

Планът трябва да включва ясна картина на засегнатите групи, активно проследяване на пациентите и механизми за подобряване на придържането към терапията.

„ Контролът на холестерола също трябва да бъде ключов елемент от националната политика. Необходим е системен подход, който да подобри придържането на пациентите към терапията. Кардиологичният план не е просто документ, а инструмент за спасяване на човешки животи”, каза доц. Цонев.

Именно липсата на постоянство в лечението се очертава като един от най-сериозните проблеми. Дори пациенти, преживели инфаркт, често прекъсват медикаментите си само няколко месеца след инцидента, което значително увеличава риска от повторни сърдечно-съдови събития.

Друг ключов елемент е контролът на холестерола. Неспазването на терапията при дислипидемия също е широко разпространено, въпреки доказаната полза от лечението. Затова специалистите настояват за по-добра информираност, както и за по-достъпни и удобни терапевтични решения. В тази посока се работи чрез използването на комбинирани медикаменти – няколко активни съставки в една таблетка, което улеснява пациентите и повишава вероятността да следват предписанията.

Особено тревожна е тенденцията към подмладяване на сърдечно-съдовите заболявания. Все по-често инфаркти се регистрират при хора под 50, дори под 30 години.

Причините се крият в начина на живот – тютюнопушене, включително вейпове и наргилета, нездравословно хранене, липса на движение, затлъстяване още в детска възраст. Допълнителен риск носят и енергийните напитки, както и някои хранителни добавки с високо съдържание на стимуланти. Затова ролята на превенцията става решаваща.

Според кардиолозите България все още инвестира повече в лечението на последствията, отколкото в предотвратяването на заболяванията. По думите на доц. Цонев именно първичната профилактика е белег за добре функционираща здравна система. Тя започва още в семейството – с личния пример на родителите – и продължава чрез образованието и обществените политики.

Затова част от предложенията включват и повишаване на здравната култура сред подрастващите. Вече се реализират инициативи с образователни беседи в училищата, които целят да изградят по-отговорно отношение към здравето още от ранна възраст.

На този фон специалистите напомнят, че всеки може да направи първата стъпка към профилактика. Редовното измерване на кръвното налягане, изследването на холестерол и кръвна захар, както и един обикновен профилактичен преглед при личния лекар могат да предотвратят сериозни усложнения. Особено важно е това за хора с наследствена обремененост.