Пролет в цветове

Пролетта е тук, с първите топли лъчи, с пробуждането на природата и с онова особено усещане за ново начало, което носим и в себе си. Около празници като Цветница и Великден цветята сякаш заемат централно място в домовете, на трапезата, в жестовете между хората. Но какво всъщност носят те, символика или нещо много по-дълбоко?

С флориста Наталия Пешова разговаряме по темата от една по-различна гледна точка, за енергията на цветята, за личното отношение и за онова невидимо послание, което всяко цвете може да предаде.

Още в началото тя оспорва популярните вярвания, които често натоварват цветята със строго определена символика и значение – любов, раздяла, късмет или богатство. Според нея това е по-скоро човешка конструкция, отколкото универсална истина.

За мен цветята носят тази енергия, която човек вложи в нея. Ако клиент дойде с най-добрите си чувства и избере с най-голямата си обич в сърцето своето цвете, то неминуемо ще донесе топлина, уют и усещане за обич.

Тази идея променя фокуса, от самото цвете към човека, който го поднася. Дали ще е роза, лале или божур, дали ще е жълто или червено, няма значение, ако жестът е искрен. Дори митове като този, че жълтата роза символизира омраза, за Наталия Пешова звучат неубедително. За нея жълтото е цветът на слънцето, на светлината, на жизнената енергия.

Разговорът естествено преминава и към така наречените „щастливи“ или „богати“ растения, като популярния замиокулкас, често наричан „цветето на банкера“. Но и тук тя намира по-прагматично обяснение, не в мистиката, а в реалността. Лесен за отглеждане, устойчив и непретенциозен, той просто оцелява там, където други растения не биха могли.

И все пак, ако има нещо, което цветята със сигурност носят, това е живот. Във всеки дом трябва да има поне едно зелено кътче и книга, за да има уют, казва тя.

Пролетта, разбира се, е най-богатият сезон откъм цветове и вдъхновение. Божурите, които се появяват за кратко в края на април и началото на май, около Великден и Цветница, са сред най-обичаните. Може би именно защото са толкова нетрайни, те се превръщат в символ на очакването и красотата на мига.

До тях се нареждат лалетата, фрезиите, анемоните, ранункулусът, зюмбюлите и нарцисите, всяко със своя характер, аромат и присъствие. Някои са по-капризни, други изненадващо устойчиви. А има и такива, които сякаш се чувстват най-добре, когато просто ги оставим на мира.

Много от цветята ние ги губим заради прекомерна грижа, а не от небрежност.

И може би точно тук се крие още един важен урок, не само за цветята, но и за живота. Балансът между грижа и свобода, между внимание и доверие.

В крайна сметка, независимо дали ще изберем букет за подарък или малка саксия за дома, най-важното остава отношението, с което го правим.

Когато с грижа и внимание избираме цветето за любим човек, всичко носи само положителна енергия.

В дните около Цветница и Великден, когато домът се изпълва с аромат на пролет и надежда, едно цвете на масата може да бъде много повече от украса. То е жест, емоция, послание. И понякога, най-чистият начин да кажем „обичам те“.