Половината гори у нас са застрашени от изчезване

Около 2 милиона хектара от българските гори – почти половината от горския фонд в страната ни – са застрашени от сериозно влошаване през следващите 10 до 18 години.

Това означава не просто загуба на дървесен ресурс, а риск от трансформация на цели екосистеми в храстово-дървесни формации. За това предпупреди в седмицата на гората доц. Георги Костов, бивш заместник-министър на земеделието.

Той подчерта още, че решение има, но се изискват бързи, координирани и научно обосновани действия.

Въпреки че близо 39% от територията на България е покрита с гори, което е почти 4 милиона хектара състоянието на гората не може да се оцени еднозначно, добави доц. Костов.

Причината е, че значителна част от горите, особено в ниския пояс, навлизат в биологична старост. Става дума основно за издънковите дъбови гори, които днес заемат огромни площи.

Тези гори вече губят своята възобновителна способност. Увеличават се процесите на разпад – съхнене, падане на дървета, захрастяване. Затова и те трябва да бъдат подменени.

Проблемът се задълбочава от климатичните промени – по-дълги засушавания, екстремни температури и повишен риск от пожари. Натрупаната суха биомаса и храстовият пояс превръщат много райони в потенциални огнища на неконтролируеми пожари.

Ако в следващите 10 до 18 години не се вземат мерки, тези около 2 милиона хектара ще бъдат сериозно компрометирани

Според него ключова стъпка в решаването на проблема е активното управление на натрупаната дървесна биомаса. Тя може да бъде използвана като енергиен ресурс – законово признат като възобновяем. Това би донесло двойна полза: намаляване на риска от пожари и осигуряване на средства за възстановяване на горите.

 Енергията от гората може да замени много от нашите въглищни мощности, т.е. да бъдат смесени примерно 10% дървесна биомаса в Марица Изток - това означава 20% по-малко да се плаща за въглеродни квоти, защото дървесината е два пъти по-калорична от въглищата. Ако не използваме тази биомаса, ще я загубим при пожари. Ако я използваме разумно – ще финансираме подмладяването на горите.

По думите му, залесяването на 1 милион хектара по изкуствен начин би струвало около 15 милиарда евро – практически непостижима сума. Затова алтернативата е адаптивно управление и използване на наличния ресурс.

Според доц. Костов, в някои случаи интересите в енергетиката възпрепятстват използването на биомаса, въпреки нейните предимства. Той подчерта, че залогът обаче е много по-голям от икономиката, тъй като гората е екосистема – носител на биоразнообразие и ключов фактор за качеството на живота. Загубата ѝ би имала последствия по цялата хранителна верига.

Когато намалее биоразнообразието, накрая страда върхът на пирамидата – човекът.