Днес не са нужни саможертви, а желание за сплотяване

Огромна е саможертвата, която Христос е извършил в името на хората, но в съвременния живот не я осъзнаваме. Не знам дали днес се замисляме за това, каза в интервю за Радио Пловдив писателят Росен Карамфилов.

Много лесно е да седнем на маса и да си хапнем. Но въпросът е в друго. Въпросът е в осмислянето на целия този акт – това е велика Христова саможертва, каза той.

По думите му всеки ден трябва да търсим смисъл в пътя, който Иисус Христос ни е показал, а именно – че доброто винаги побеждава.

Всеки ден го правя, за да намеря смисъл за себе си, за да обитавам този свят, тази реалност. Оставам си в търсенето си – не мога да намеря онези хора, на които просто да повярвам. Тревожа се за всичко – за държавата, за войните. Всичко това е контрапункт, обратното на това, което е Божието послание. Защото Божието послание е за мир и любов между хората, за разбиране, за смирение. Такива неща не виждаме в настоящия момент, допълни Росен Карамфилов.

Писателят е категоричен, че Христос ни доказва, че доброто винаги побеждава.

От нас обаче зависи дали ще вземем този пример, дали ще го направим свой. Ще се опитаме ли да разберем, че надежда винаги има и тя понякога се намира след тъмния тунел?, попита Карамфилов.

Категоричен е, че днес не е необходимо да правим саможертви, за да станем по-добри.

Става въпрос за един нормален акт на желание да се сплотим. Пак ще припомня онзи мит за хан Кубрат и неговите синове – когато наръчът с пръчки е един, трудно ще го строшиш, когато пръчките са отделни, се трошат лесно. И когато ние не можем да се обединим като народ, като общество, когато постоянно сме разделени и разкъсани между вижданията си за едно или друго нещо, няма как да постигнем резултат по дадена тема, коментира той.

Според него всеки сам трябва да вземе решение за себе си какъв човек иска да бъде. Защото силната индивидуална енергия, която е градивна и създава, а не разрушава, може да формира и колективна такава, която да се обедини зад нещо добро и смислено.

Миналия месец Росен Карамфилов издаде последната си книга, посветена на писателя Калин Терзийски, който напусна този свят през януари. Тя е озаглавена „Една пукнатина светлина“.

Тази книга е написана изключително трескаво, нямаше как да я забавя. Тя просто изригна от мен и се превърна в послание – че понякога не ни трябва залп от светлина, а ни трябва една пукнатина светлина, която да ни избави от безсмислието на този живот, който все повече се смалява и губи своята плътност. Темата за вярата е в нейния център, каза още Росен Карамфилов.