Всичко, което се е случило на Христос, се случва и на нас

На Разпети петък, отивайки в храма, православните християни няма как да не превъртим поредицата от дни от Страстната седмица от живота на Христос. И когато си спомним какво се е случило и го съпоставим с нашите петъци, с нашия живот, с нашата скръб и радост, тогава разбираме, че всичкото това, което се случва на нас, се е случило и на Бога. Или всичко това, което се е случило на Христос, се случва и на нас.

Това заяви пред Радио Пловдив доц. Мариян Стоядинов, заместник-декан на Православния богословски факултет към ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. По думите му, затова отиваме на църква – не просто да посетим едно свято място веднъж в годината или веднъж в седмицата, а да подчертаем, че сме близки с някого, над когото смъртта няма сила.

Ние сме като хора, които се движим по радиуси. Движим се към центъра. Колкото сме по – близо до центъра, толкова сме по – билзо един до друг. И колкото сме по – далеч от центъра, толкова сме по – далеч от човека до нас.

Всеки може да си даде сметка колко е близо до центъра. Колкото сме по – далеч от центъра, толкова сме по – далеч от другите и се ожесточаваме, вършим неща, които не са добри.

И колкото сме по – близо до центъра, до Христос, толкова сме по – близо до другите хора и тогава нещата са съвсем други. И това го виждаме в живота на порочните хора, виждаме го и в живота на светиите.

Ние никога не сме в статично състояние. Имаме време на падение, на изправяне, на възходи и Разпети петък е време, в което наистина трябва да се огледаме и да видим къде сме. И когато видим центъра, да направим елементарно усилия да стигнем до него, заяви доц. Стоядинов. 

По думите му, едно влизане в църква днес би променило живота на човека. Присъствие, в което тишината ще говори повече от всеки вик, от всяка пропаганда, от всяка реклама, от всяко внушение. Една такава тишина може да говори много по – отчетливо. И много неща ще си дойдат на мястото.

Стоядинов посочи, че ние хората подражаваме във всичко на Христос и не можем да си избираме само цветята, в един момент ще станем съучастници и на бодлите.

Предателството е нещо, което човекът носи в себе си – нещо, което е извършил още в зората на своето съществуване. То съпътства не само историите на народите, на нациите, но съпътства и такива малки общности от учители и ученици, от последователи и авторитети, какъвто пример имаме и в живота на Христос.

Юда е бил един от учениците на Христос, който е бил натоварен с доверие. И виждаме как той променя съдбата си сам, как се проваля в своя изход. И в същото време виждаме един разбойник на кръста, който в своя изход от живота се оказва благоразумен и първи, който влиза в Рая.

Това е парадоксално и ни дава съзнанието, че каквито и да сме в момента, важно е да останем до края в това, което би трябвало да бъдем.

Когато Христос се среща с предателството, той всъщност, се среща с този елемент от човешкото поведение, този аспект на човешката природа, която е присъща на човека. Но не застопорява предателя в неговите намерения. Не го лишава от свободата дори в последния момент да се отвърне от намеренията си. И както виждаме, това отвежда Юда до бесилото. За съжаление, цената на свободата е твърде висока.

Възкресение Христово се нарича Празник на празниците, защото всеки друг празник е ориентиран към него като към център. Това е благата вест, която променя не просто мисленето на един човек, променя състоянието на този свят, каза още богословът.

Интервюто на Антония Попова с доц. Мариян Стоядинов е в звуковия файл.