Антична сграда "Ирини" от днес е отворена за посещения

Късноантична сграда "Ирини" в Археологическия подлез вече може да се посещава, съобщават от Общински институт Старинен Пловдив.

След аварийния ремонт от днес, 16 април, отново ще има възможност да се разгледат късноантичните мозайки, сред които е впечатляващото изображение на женски образ – персонификация с надпис EIPHNH.

Ремонтът продължи повече от половин година и бе направен със собствени средства на ОИ. Той се наложи заради подмяна на стъкления покрив и на хидроизолацията, за да се предотврати влага по мозайките.

Късноантична сграда „Ирини“ е разкрита при спасителни археологически проучвания, направени в периода 1983 – 1984 г. в центъра на Пловдив. Разположена е североизточно от форума и в непосредствена близост до Епископската базилика. Сградата, заедно с части от античната улична мрежа, е запазена и експонирана на място в съвременния пешеходен подлез „Археологически“. Късноантичната жилищна сграда заема две трети от една инсула в центъра на античния Филипопол и се състои от представителна и домакинска част. Представителната ѝ част – перистилен двор, заобиколен от портици и няколко помещения с полихромни подови мозайки, се датира от ІV – V век. Мозайките, заемащи 160 кв.м, съдържат разнообразни орнаментално-геометрични композиции, наситени с растителни и фигурални изображения. Поредица от поздравителни надписи по мозайката насочват посетителя от входното помещение, през портика, към триклиния и таблиния. Залата за пиршества (триклиний) е настлана с богато орнаментирана, полихромна подова мозайка, чийто акцент е изображението на женски образ – персонификация с надпис EIPHNH. Полихромните подови мозайки в opus tessellatum са изработени от естествен камък в различни цветове. Изключение прави изображението на Ирини, което е изпълнено в техника opus vermiculatum с тесери от смалт. Останките от пещ за изработка на стъкло и смалт, разкрити в перистилния двор, са ключово свидетелство за дейността на мозаечното ателие. Мястото и ролята на собственика на сграда „Ирини“ в живота на града по това време е видно и от наличието на улица (cardo), допълнително трасирана по време на изграждането на Епископската базилика, за да осигури пряка връзка между двете сгради. Възприето е мнението, че късноантичната сграда „Ирини“ е функционирала като резиденция на епископа на Филипопол.

По темата - интервю на Живка Танчева с Димитър Станчев, ръководител на отдел по опазване на недвижимото културно наследство в Общинския институт. Може да чуете от звуковия файл.