Издателите трябва да преиздават и осъвременяват повече български класици

Издателите у нас трябва да се обърнат по-сериозно към преиздаването на българската класика – и то не просто механично, а с грижа за осъвременяване на езика и достъпността за съвременния читател. Това подчерта в интервю за Радио Пловдив Петя Господинова, председател на Управителния съвет на Асоциация „Българска книга“, по повод Международния ден на книгата и авторското право.

По думите ѝ интерес към класическите произведения има, но той е най-вече чуждестранните автори. Българските класици често се оказват трудни за възприемане – особено за учениците. Затова и отговорността е както на издателите, така и на институциите да направят тези текстове по-достъпни и привлекателни.

В същото време тревожна остава тенденцията, свързана с пиратството. Данни от социологическо проучване на Асоциация „Българска книга“ показват, че значителна част от читателите използват нерегламентирано съдържание. Още по-притеснително е, че 37% от тях заявяват, че не биха платили за достъп до книги. Според Господинова това очертава сериозен законодателен дефицит, срещу който браншът настоява да се предприемат конкретни мерки.

„Хората, които осъзнават значението на авторското право и труда на авторите, преводачите и издателите, продължават да купуват книги. Надяваме се техният брой да нараства“, посочи тя.

Позитивна тенденция обаче е засиленият интерес към българските автори. През последните години именно те оглавяват класациите за най-продавани книги – процес, подпомогнат както от активността на писателите, така и от усилията на издателите. Международните отличия също оказват влияние върху читателския интерес.

Що се отнася до жанровите предпочитания, жените по-често посягат към художествена литература, докато при мъжете доминира нехудожествената. В същото време романът като жанр бележи сериозен ръст, а българската публика все по-бързо следва световните тенденции и очаква новите заглавия почти едновременно с глобалните им премиери.

Ключова роля за насърчаване на четенето имат библиотеките. Недостатъчното финансиране за обновяване на фондовете обаче остава сериозен проблем.

„Ако искаме да върнем хората в библиотеките, трябва да им предложим актуални и търсени заглавия“, подчерта тя и допълни, че сътрудничеството с библиотечния сектор е сред приоритетите на асоциацията.

Петя Господинова добави, че фокусът трябва се измести от четенето от младите хора към родителите им.

„Четящите родители създават четящи деца“

Подчерта още, че хартиените издания продължават да доминират на българския пазар като предпочитан носител за прочит на произведение. Електронните книги остават по-слабо разпространени, основно заради риска от пиратство. За сметка на това аудиокнигите бележат сериозен ръст и привличат все повече потребители като легална и удобна алтернатива.

По повод празника Асоциация „Българска книга“ ще връчи традиционните си отличия „Рицар на книгата“, с които се награждават личности и организации, допринесли за популяризирането на четенето и културата.