Без промени в Конституцията за съдебната власт ще получим чалга вместо право

Адвокат Михаил Екимджиев коментира пред Радио Пловдив, че оставката на изпълняващия функциите главен прокурор Борислав Сарафов е резултат от съвпадение на два ключови фактора. По думите му това са изборният срив на олигархичното задкулисно статукво, свързвано с Бойко Борисов и Делян Пеевски, както и публичният натиск от страна на Иван Демерджиев, считан за бъдеща ключова фигура около Румен Радев. Демерджиев заяви, че това е последният ден, в който Сарафов има възможност да подаде оставка.

Първоначално това изказване е звучало несериозно, но според Екимджиев ситуацията се е променила, след като стана ясно, че Сарафов оттегля съгласието си да продължи да изпълнява функциите. Адвокатът допуска, че на високо ниво отново се водят задкулисни договорки – от една страна за бързото оттегляне на Сарафов, а от друга за осигуряване на гаранции за сигурност на Борисов, Пеевски и техните семейства. Като паралел той посочи случая с отстраняването на Иван Гешев, когато според изтекъл запис му е била предложена защита и солидна професионална перспектива във ВКП срещу оттегляне. По думите му е вероятно подобни „нехигиенични пазарлъци“ да се случват и в момента, като символично „вятърът от Банкя“ е задухал в посока отстраняване на Сарафов.

Екимджиев подчертава, че и след евентуалното оттегляне на Сарафов не се очаква съществена промяна, тъй като новият и.ф. главен прокурор Ваня Стефанова не е случаен избор. Тя е назначена за негов заместник веднага след промените в Закона за съдебната власт, когато се е очаквало Сарафов да напусне поста след изтичането на шестмесечния срок. Според него Стефанова носи отговорност за провала по делото „Костинброд“ от 2013 г., в което участие е имал и самият Сарафов. Двамата са свързани още от този период, а случаят, по думите му, е бил в интерес на Пеевски, който тогава е бил в конфликт с Борисов.

В анализа си адвокатът се позовава и на изказване на бившия заместник-главен прокурор Бойко Найденов, който описва начина на вземане на решения в прокуратурата като процес на общо обсъждане „на една маса“. В този контекст Екимджиев прави извод, че Сарафов по-скоро е сменил само  стола си на съъщата тази маса, на която се обсъждат най- важните въпроси за прокуратура.

По отношение на бъдещите действия той отбелязва, че се очаква новите управляващи да сменят Висшия съдебен съвет, но поставя въпроса дали новите членове ще бъдат независими професионалисти или политически назначения. Според него евентуалните промени в Конституцията зависят изцяло от политическа воля. Екимджиев критикува позицията на част от конституционалистите, че основният закон не трябва да се променя, като я определя като „чалга в правото“, създаваща илюзия за лесно управление без реални реформи.

Той предупреждава и за по-сериозен риск – новите управляващи да предпочетат да се договорят с влиянието на Борисов и Пеевски в съдебната система, вместо да изграждат собствени, проверени кадри. Според него това е „голямото изкушение“ – съществуващите зависимости да бъдат използвани в полза на новата власт.

В заключение Михаил Екимджиев подчертава, че са необходими конституционни промени в частта за съдебната власт, но предупреждава, че политиците често забравят общественото доверие, което ги е довело до властта.