Проблемът у нас не е само в цените, но и в неравенствата и липсата на реформи

Животът в България поскъпва, а усещането за обедняване се засилва. По темата, след представените от КНСБ данни за издръжката на живота, в интервю за Радио Пловдив икономистът и преподавател в УНСС доц. Щерьо Ножаров коментира, че реалната картина е по-сложна и не се изчерпва само с инфлацията.

Той подчерта, че данните на синдиката са изчислени по собствена методология, различна от тази на НСИ и Евростат.

Доходите растат по-бързо от цените

Според Ножаров, ако се гледат последните пет години, официалните данни показват, че доходите в България са нараснали по-бързо от инфлацията.

„Натрупаната инфлация за последните пет години е около 35–40%. Средната работна заплата е нараснала с 60–70%, минималната – с 80–90%, а пенсиите и социалните плащания – с 40–50%.“

По думите му усещането на хората е различно заради структурата на разходите и най-вече заради големия дял на храната в семейния бюджет.

Българите дават твърде много за храна

Икономистът посочи, че в ЕС домакинствата отделят между 25 и 30% от доходите си за храна, докато в България този дял често достига 40–50%, а при част от хората и над 50%.

„Проблемът не е само инфлацията и цените, а неравенствата.“

Според него тези неравенства започват още от достъпа до качествено образование, здравеопазване и регионалното развитие и с годините се е натрупала деформация, която трудно може да бъде решена.

Доходите изпреварват производителността

Ножаров даде и сравнение с производителността на труда.

„Производителността на труда в България е 57% от средната за ЕС, а доходите са около 68% от средноевропейските. Тоест доходите ни изпреварват производителността.“

По думите му това създава структурни дисбаланси в икономиката.

Защо цените се изравняват с европейските?

Според него България след приемането на еврото вече е в процес на икономическа конвергенция към европейския пазар.

„Цените се интегрират в европейския пазар много по-бързо, а доходите растат по-бавно, защото производителността тук е ниска.“

Така се стига до усещането, че „1 лев вече струва колкото 1 евро“ на етикетите в магазините.

Критика към държавата и администрацията

Доц. Ножаров беше критичен към публичния сектор и липсата на реформи.

„Трябва най-накрая да започнат структурни реформи.“

Той твърди, че част от щатните бройки в администрацията съществуват само формално и средствата отиват за бонуси.

„Без да бъде уволнен нито един служител могат да бъдат съкратени 10% от разходите за персонал.“

По думите му част от министерства и агенции могат да бъдат обединени, а държавата плаща неефективно за дублиращи се функции.

Данъците вече се вдигат „скрито“

Според него хората не усещат директно, но данъчно-осигурителната тежест расте ежегодно чрез увеличаване на минималния и максималния осигурителен доход.

„Това е скрито вдигане на данъчно-осигурителната тежест.“

България не е в криза

В заключение икономистът подчерта, че въпреки общественото недоволство страната не е в икономическа криза.

„Очакванията са за икономически растеж от 2,5% през 2026 г. България не е в криза.“

Според Ножаров поскъпването не може да се обясни само с инфлацията. Истинските проблеми са ниската производителност, високите неравенства, слабият контрол и липсата на дълбоки реформи.