Въпреки мнозинството, Радев трябва да търси широка подкрепа

Разделянето на Продължаваме промяната и Демократична България като отделни парламентарни групи още при встъпването в длъжност на 52-то НС е тежка политическа грешка, която ще отслаби влиянието им и е лош сигнал към избирателите. Това коментира политологът Петър Чолаков. Така след раздробяването на коалиционните партньори парламентът вместо с 5 формации ще започне работа с шест парламентарни групи.

По думите му, правителството на Румен Радев въпреки, че има политическо мнозинство би трябвало да управлява с по-широка подкрепа.

Според мен политически правилно е да бъдат поканени представители на други политически сили в изпълнителната власт и в правителството. Например с представители на Продължаваме промяната, на Демократична България.

За ГЕРБ и ДПС е ясно, че няма как да бъдат канени техни хора вътре. Това ще даде една по-голяма легитимност. Иначе има опасност всички да се обединят срещу Прогресивна България в НС.

Въпреки че ПП и ДБ, които ще бъдат отделни групи в парламента, заявяват готовност да работят заедно по ключови теми, политологът допусна, че е възможно това да не бъде изцяло безпроблемно.

По някои въпроси ще има синхрон, но по други ще виждаме разминавания. Това неизбежно ще отслаби влиянието им в парламента

Сред първите изпитания пред новото управление ще бъдат съдебната реформа, промените във Висшия съдебен съвет и въпросът за отчетността на главния прокурор. Не по-малко важни ще са икономическите политики и социалните очаквания, особено на фона на нарастващите цени.

Тук има и друго предизвикателство – вътрешната хетерогенност на самата формация.

По думите на Чолаков, в нея се събират хора с различен политически произход и възгледи, което ще изисква сериозно лидерство и умение за баланс.

Задачата пред Радев няма да е лесна – трябва да намери пресечната точка между различни интереси и очаквания на хора.

Що се отнася до опозицията, тя също изглежда разколебана. ПП–ДБ започват с вътрешни противоречия, ГЕРБ търси нова посока след слаб резултат, а при други формации също се наблюдават вътрешни напрежения.

Трудно се гради силна опозиция, когато самите партии имат проблеми със собственото си единство.

Чолаков подчерта, че има потенциал за цял мандат, но има и сериозни рискове. Според него всичко зависи от това дали ще се намери баланс – вътре в управлението и в отношенията с останалите политически сили.