Архивите разказват как Пловдив е празнувал 1 май през различните епохи

Как в Пловдив и региона са отбелязвали 1 май през годините – какво пазят архивите за празника, за шествията, за хората и за духа на времето разказа в програма „Точно днес“  Наташа Костадинова, началник на Държавен архив Пловдив. По думите й първите опити за честване на 1 май в България са от 1890 и те са повлияни до голяма степен от социалистическата агитация, борбата за смяната на управлението и естествено установеното неравноправие в труда в държавата.

По думите й в пловдивския архив се съхраняват спомени на личности, разказващи ни по-подробно как е протичал деня на честването, като най-стария такъв е свидетелство от 1895 г.

Споменът е на Христо Македонски, който тогава е бил 15-годишен и е дошъл във Филибе от родния Сопот, за да учи занаят като чирак гайтанджия. На 1 май 1895, според неговите спомени, се събират в местен работнически клуб, където им се раздават плакати, на които е записано осем часа работа, осем часа почивка, осем часа сън. И така с тези плакати, заедно със знамена и заедно с четирима-петима музиканти тръгват като шествие от Джумаята към градината до днешната сточна гара.

Друг спомен, който се съхранява в архива е за честването на 1 май през 1932 г. Споменът е на Димитър Гинчев.

Според Костадинова, на база наличните архивни свидетелства, може да се  проследи еволюцията на Първи май в Пловдив и региона от прехода му от нелегален акт на работническа съпротива до строго организиран държавен ритуал.

Любопитно свидетелство е и запазен сценарии за пряко предаване на манифестацията от 1 май 1964 година с преминаването на работници от предприятията в града и региона.

Чрез ценните архивни свидетелства от Пловдив се разкрива контрастът между ранните шествия, изпълнени с искания за социални права и полицейски репресии, и мащабните манифестации от социалистическата епоха, служещи за демонстрация на индустриална мощ.

През годините  честването се адаптира към политическия контекст, превръщайки се от символ на международната солидарност в официален празник, който отразява променящите се ценности на обществото през десетилетията.