Отчаяна съм и нямам надежда за развитието на земеделието в България

Ниските нощни температури са нанесли сериозни щети на голяма част от овощните насаждения в страната, но все още е рано да се правят кардинални заключения. Това заяви Мариана Милтенова от Националния съюз на градинарите в България.

Тя изрази надежда, че въпреки пораженията няма да се стигне до драстично повишаване на цените, но подчерта, че дори частичното измръзване на реколтата оскъпява производството.

„Дори и измръзването да не е 100 процента, това води до по-високи разходи за производителите“, посочи Милтенова.

По думите ѝ в други държави овощните градини и насажденията често се покриват с полиетиленови тунели за защита от студ, но това изисква сериозни инвестиции, които много български земеделци не могат да си позволят.

Според нея финансирането по различните програми не предлага достатъчно добри условия за подобни инвестиции.

„Вместо да чакаме обезщетения след бедствията, трябва да има превантивни мерки. Плащанията след събитията не решават проблема за следващите години“, коментира тя.

Милтенова подчерта, че усилията трябва да бъдат насочени именно към превенция, но според нея настоящият стратегически план не подпомага ефективно нуждаещите се производители.

Тя посочи, че критериите за оценка често изключват реално нуждаещите се стопани:

„На практика не се подпомагат хората, които имат нужда. Според Европейската комисия, когато един бенефициент може сам да направи инвестицията, това се счита за ‘мъртва помощ’.“

По думите ѝ липсва и ясна национална стратегия за развитието на земеделието:

„Трябва да се направи обективна оценка какво и къде и колко искаме да произвеждаме в България, но това не се прави.“

Според Милтенова секторът на плодовете и зеленчуците остава сериозно недофинансиран спрямо други отрасли. Субсидията за зърнопроизводство достига 30% от себестойността, за  производителите на плодове тя е около 4%, а за зеленчуците едва 2%.

„Аз лично съм отчаяна и нямам надежда“, заяви Мариана Милтенова.