Празнуваме Гергьовден

Православната църква чества паметта на великомъченик Георги Победоносец, един от най-почитаните светци.  Празникът се отбелязва с богослужения в храмове и манастири в цялата страна.  

Гергьовден поставя началото на стопанската година, а светецът е покровител на земеделците, овчарите и стадата. 

Гергьовден, заедно с Великден той се смята за най-големия пролетен празник, но за разлика от Великден, винаги е при хубаво време.

Празникът бележи древното начало на летния стопански цикъл и символизира прехода към разцвета на природата чрез ритуали за здраве и плодородие. Директорът на Етнографския музей в Пловдив доцент Ангел Янков подчерта богатото културно значение на Гергьовден. 

Още от древни времена Гергьовден бележат поврата в природата. Старото двойно близначно деление на годината повелява, че от Гергьовден до Димитровден е лято, а от Димитровден до Гергьовден е зима.  Гергьовден е началото на разцвета на природата и бележи една от върховите дати в календара. Неслучайно се пее: "Голям ден Великден, още по-голям Гергьовден".

Имен ден имат над 202 хиляди българи, а най-разпространеното мъжко име у нас остава Георги.

Коли се първото мъжко агне. Всички се събират на обща трапеза. Следобед се играят хора и се връзват люлки.

Фолклорната традиция свързва Свети Георги с езическите пролетни култове. В борбата със змея побеждава злото и  възстановява хармонията на битието.