Мнозинството се опитва да си постели килим за популистки решения

Няма реални икономически предпоставки за тежка криза пред бъдещото правителство, а проблемите в публичните финанси могат да бъдат овладени сравнително лесно при правилни решения,  коментира доц. Красен Станчев по повод дебата около състоянието на бюджета и очакванията към новия кабинет.

Повод за коментара станаха острите политически реплики около финансовото състояние на държавата, определяно от новит еуправляващи като „катастрофално“, а от служебния финансов министър като „адекватно“.

"Това е просто начин да си постелиш популистски килим, което да кажеш, че има някакъв проблем, който ще решиш"

Красен Станчев припомни, че в  България от години се използват определения като „катастрофа“, „обедняване“ и „галопиращи цени“, без те да отговарят на реалните икономически процеси.

„През 1997 година цените се увеличаваха двойно на всеки два дни. Това е катастрофа. Сега подобно нещо няма“, коментира той, правейки сравнение с хиперинфлацията по време на Виденовата зима.

По думите му настоящото поскъпване се дължи не толкова на срив в икономиката, колкото на политики от последните години, свързани с автоматичното увеличаване на доходите в държавния сектор. Според него около 750-800 хиляди души – основно държавна администрация, полиция, армия и други бюджетни системи, които получават ръст на възнагражденията, който изпреварва производителността на труда и инфлацията.

„Тези хора не произвеждат стоки и услуги за пазара, но доходите им растат пет пъти по-бързо от производителността“, заяви икономистът.

Според него именно тази политика води до натиск върху бюджета и допринася за ръста на цените. Той беше критичен и към практиката различни сектори да искат държавни компенсации при всяко влошаване на международната конюнктура.

Създаде се зависимост от субсидии и компенсации. Когато те спрат, следва истерия“, каза още той.

Според Красен Станчев сериозен резерв за ограничаване на дефицита има в самата държавна администрация. По думите му в бюджетите ежегодно се залагат около 16 хиляди незаети щатни бройки, които реално не могат да бъдат попълнени заради липса на кадри. „Само ако бъдат премахнати тези незаети места, могат да се спестят около 500 милиона“, посочи той.

Основателят на ИПИ не вижда драматичен риск за икономиката, тъй като приходите в бюджета продължават да растат. По думите му България е с най-висок ръст на заплатите в Европейския съюз през последните пет години – близо 50%, което автоматично увеличава и бюджетните приходи.

„Разходите просто не трябва да растат по-бързо от приходите“, обобщи той.

Според него основният риск пред бъдещото управление не е липсата на ресурси, а „неразбирането на ситуацията“ и възможността да бъдат вземани популистки решения.

„Проблемът може да бъде решен с ограничаване на разходите и връщане към правилата за управление на публичните финанси отпреди пандемията“, смята икономистът.

В края на разговора той коментира, че най-голямата опасност пред всяко управление остава непредвидимостта на политическите решения, като цитира иронично първия закон на Карло Чипола:

„Никой не може да предвиди броя на глупаците в държавното управление.“