Проф. Атанас Семов с беседа за Априлското въстание пред пловдивчани

Проф. Атанас Семов изнася днес в  Пловдив беседа на тема "Априлското въстание и знанието за него днес". Събитието е във Военния клуб. Ще бъде прожектиран филм по сценарий на Семов – "Девет глътки свобода" и ще бъде представена книгата му "150 години от Aприлското въстание. 150 герои разказват".

Събитието е част от общинската програмата за отбелязване на 150-ата годишнина на Априлското въстание. Най-важното, което според мен трябва да припомним винаги, когато говорим за Априлското въстание и за цялата национално-освободителна епопея на България е изумителният идеализъм на българина,  каза проф. Атанас Семов:

Идеализъм, какъвто ние днес трудно можем да си представим, идеализъм, свързан със светлата представа, че отечеството е наистина дълг за всеки българин и че дадеш живота си дори за отечеството е най-добрата употреба на тоя живот

В разговора проф. Семов открои и две личности, на чиито деле дължим памет ипочит. Цанко Дюстабанов - един от най-успелите българи в Османската империя, съдия, кадия в държавата, миролюбив, заможен, наследник на богат род и жертва всичко. Заловен и осъден на смърт от своите довчерашни колеги - съдии, той  казва пред турския съд:

Със самото си надигане ние вече ви победихме. Ние знаем, че сте по многобройни и по-добре въоръжени и със сила не можем да ви победим. Но с тази проява на нашия дух ние вече ви победихме и вие извършихте зверствата, които Европа видя и ще дойде да ви изгони оттука

Това е ключовото послание на Българското национално въстание.

И вторият образ, който страшно много обичам и много ми се иска да се знае за него е образът на Стояна Нишанджийката, една от многото забележителни жени в Априлското въстание. Тя е особена забележителна с това, че се бие наравно с мъжете, със собствената си пушка, каквато има от ранна възраст, защото от дете живее с вълненията на баща си, на чичо си, на братовчедицидите си, всички в революционния комитет. Огромен образ, който и до днес няма дори едно паметниче, но ще направим да има, уверен е професорът.

И всъщност нашият дълг днес, сравнен с техния тогава, не е да се жертваме. От нас не се изисква само жертва като тяхната. От нас се изисква само да сложим на дръвника част от кусурите си.