Стефан Радев представя „Аз бях и сянка, и гора“ в Пловдив

След петнайсет години мълчание, поетът и преводач Стефан Радев се завръща с нова стихосбирка. На 19 май, от 19 часа, в „Петното на Роршах“ той ще представи „Аз бях и сянка, и гора“. Книга събирала се бавно през годините, между работата, семейството, преводите и редките моменти, в които литературата успява да си извоюва място в ежедневието.

Премиерата в Пловдив е първата среща на книгата с публика. И това не е случайно. Макар днес да живее и работи в София, Стефан Радев е родом от Пловдив и признава, че се радва именно тук да започне пътят на новата му книга.

Той е познат не само като поет, но и като преводач на поезия и проза от английски език. Работил е върху текстове на Т. С. Елиът, У. Х. Одън, Уолт Уитман, Хю Лофтинг и други автори, а през годините е отличаван с национални литературни и преводачески награди. Въпреки това, той говори за литературата без поза и самовглъбяване.

Аз съм един работещ човек, баща, който рядко намира време за литература. В последно време има усещане, че хората, които пишат, са по-специални, по-вдъхновени и по някакъв начин различни. А, всъщност, няма нищо специално.

Тъкмо това усещане за нормалност, човешка близост и липса на литературна суета преминава и през новата му книга. Между първата стихосбирка „Бутилка, чаша и радио“, издадена през 2011 година, и „Аз бях и сянка, и гора“ стоят петнайсет години. Според автора това не е период на отсъствие от литературата, а време на бавно натрупване.

В книгата са включени около двайсет стихотворения, писани през различни години. Някои са създадени скоро след излизането на дебютната му книга, други са по-нови. Стефан Радев не ги определя като опит за голямо поколенческо или житейско обобщение, а по-скоро като внимателно направен избор.

По думите му поезията има нужда от кратка форма и затова държи книгата да остане компактна и стегната.

Поезията, понеже е кратка форма, повече ѝ отива да бъде в кратки сборници. Получила се е една много тънка и приятна книжка. Чете се в рамките на едно кафе.

Самото заглавие „Аз бях и сянка, и гора“ носи усещане за движение през различни състояния и периоди. То е едновременно стих от книгата и нейно обобщение. Стефан Радев признава, че е търсил думи, които едновременно да принадлежат на текста и да събират в себе си изминалите години. В стихотворенията присъстват детайли и спомени, които тръгват от конкретни житейски моменти, преживявания и образи, останали у него през годините.

Представянето на стихосбирката няма да бъде класическа литературна премиера. Книгата ще бъде представена от нейния редактор, а идеята е срещата да се превърне в свободен разговор, за текстовете, за писането, за историите зад някои стихотворения и за мястото на литературата в живота днес.

Ще се опитаме да направим разговора възможно най-разчупен и интересен. Човек може просто да си купи книгата и да я прочете, но на една премиера може да получи и допълнителен контекст.

Самият той не се определя като „автор концептуалист“, от онези писатели, които изграждат мащабни литературни проекти години напред. Напротив, признава, че работи по-интуитивно и по-близо до всекидневния ритъм на живота.

И може би, именно затова, в края на разговора отправя към хората едно много просто и човешко послание:

Хора, пишете! Това е един начин на изразяване. Няма нужда човек да е специален, за да го прави.