Дара направи за България това, което Тейлър Суифт за американската икономика

След еуфорията около Евровизия и „Бангаранга“ идва ред на въпросите – не само за представянето на финала във Виена, но и за това какво следва за България през идната година. Какъв е рекламният ефект за страната ни? Как се променя разпознаваемостта ѝ в Европа и по света? Има ли реални икономически и имиджови ползи, които могат да бъдат извлечени след успеха на Дара?

По отношение на икономиката на България Дара постигна същия успех, какъвто Тейлър Суифт за американската икономика. Това каза в интервю за програма "Ден след ден" проф. Христо Кафтанджиев от Факултета по журналистика и масови комуникации на Софийския университет „Св. Климент Охридски". По думите му специалистите от шоубизнеса смятат, че Суифт е докарала някъде около 4 милиона долара за САЩ. Той посочи, че икономическите и имиджови успехи тепърва ще се калкулират. 

Според проф. Кафтанджиев зад звучната и лесно запомняща се дума „Бангаранга“ стои изключително добре премислена маркетингова стратегия, съобразена със спецификите на конкурса. Той посочи: 

Това не е случайност. Виждаме крайния резултат, но зад него стоят много месеци работа на сериозен екип. Това е класически пример как се прави продукт за конкретен пазар.

Според специалиста по реклама и маркетинг обаче по-важното предстои.

Самият успех е само началото. България вече влезе в европейските и световните медии. Оттук нататък въпросът е как държавата ще използва този интерес. Възможностите според него са както имиджови, така и чисто икономически – туризъм, популярност на различни дестинации, привличане на внимание към градове като София, Пловдив, Варна и Бургас в контекста на бъдещото домакинство.

Проф. Кафтанджиев смята, че има и силен символен заряд в самото сценично представяне – с включените фолклорни елементи, маски и кукерски мотиви.

Това не е само ефектна визия, а комуникационен знак. Има съчетание на национални елементи и световни тенденции. Би могла да се напише научна статия за този проект, по отношение на работата на този екип, хореография, музикално изпълнение и т.н.

По думите му следващата важна стъпка е синхронът между артисти, институции и туристическия сектор. Министерството на туризма, местните власти и комуникационните специалисти могат да превърнат този успех в ефект за страната – чрез свързване на културни, спортни и музикални събития в един общ позитивен образ на България.

По отношение на негативните реакции и „хейта“ в социалните мрежи още преди конкурса проф. Кафтанджиев отбеляза, че това също е част от комуникационната динамика.

Вижте, то си е нормално явление. Не, че го одобрявам, просто това е част от живота. Но по принцип всяка една комуникация, която е драматизирана, повдига интереса. Така че дори и този хейт не е толкова страшен, тъй като е драматизирал допълнително нещата. Това е основен комуникативен закон, че без драма нещата не стават. Няма лошо! Плюс това не е казано, че всички трябва да я харесват.

Проф. Кафтанджиев беше категоричен, че успехът на Дара може да се превърне в катализатор за по-широка позитивна картина на България пред света, ако бъде използван умно и стратегически през следващата година.