Промените в правилника на НС окопават властта в парламента

Промените в правилника на Народното събрание ограничават възможностите за контрол и създават по-голям комфорт за управляващото мнозинство, вместо да подобрят парламентарната работа. Това заяви политологът Христо Панчугов в интервю за Радио Пловдив.

По думите му новите текстове, които съкращават времето за дебати, ограничават парламентарния контрол и въвеждат по-висок праг за създаване на временни комисии, са „класическо окопаване на властта“.

 „Търси се някакъв минимален комфорт, при който никой различен – не само опозицията, но и хора от управляващото мнозинство – да не може да създава дискомфорт на министрите и управлението.

Това е класически рефлекс на абсолютните мнозинства. Очевидно е останал рефлекс и в редиците на новата политическа формация, която събра своите парламентарни представители от редиците на старата комунистическа партия, така че в някакъв смисъл може би е разбираемо“, коментира Панчугов.

Според него аргументът за ускоряване на законодателния процес не решава основния проблем на българската политика. Той подчерта, че не скоростта, а качеството на законодателството е големият дефицит.

Политологът припомни, че забавянията в приемането на важни закони през последните години са били следствие от политическата нестабилност и серията предсрочни избори, а не от прекалено дълги парламентарни процедури.

Панчугов предупреди, че ускореното приемане на закони крие риск от недостатъчно обмислени решения. По думите му демократичните системи са устойчиви именно защото дават възможност различни интереси и експертизи да бъдат чути, а законодателните предложения – подложени на критичен поглед.

„Когато парламентът загуби време за обсъждане и критика, неговата контролна функция започва да става формална, а това увеличава комфорта на властта и създава риск от самодоволно мнозинство“, каза още той.

Христо Панчугов добави, че не вижда нито една от промените, която може реално да подобри работата на Народното събрание.

Според него заявките за реформа на политическата система се разминават с реалните действия, които вместо промяна могат да доведат до още по-лошо функциониране на парламентарния модел.