Необходима е държавна политика за ремонт и модернизация на читалищата

Читалищата в България продължават да поддържат културния живот в малките населени места, но оцеляват по-скоро благодарение на ентусиазма на хората в тях, отколкото на последователна държавна политика. Според Саша Гъделева, председател на еврейското читалище Шалом Алейхем и представител на пловдивските читалища, темата за финансирането е изключително важна, защото читалищата не са просто административни структури, а основен културен и обществен център за много населени места.

„Народните читалища поддържат културния и обществения живот в много населени места, особено в малките селища. Те работят с деца, възрастни хора и местни общности. Затова всяка информация за намаляване на средствата естествено ни тревожи“, каза Гъделева.

Според нея е необходимо да има гарантирано базово финансиране, което да покрива заплати, библиотечна дейност, отопление, ток и интернет, както и отделни средства за модернизация.

„Не бива да оставаме в миналия век. Това може да се постигне чрез създаването на национална програма за модернизация - техника, дигитални библиотеки, ремонт на пространства, достъпна среда и озвучаване“, подчерта тя.

Гъделева посочи, че проектното финансиране е възможност, но често малките читалища нямат административен капацитет за работа по сложни проекти и електронни системи за кандидатстване.

Тя даде пример с програмата за изграждане на дигитални клубове по Плана за възстановяване и устойчивост, при която кандидатстването и отчитането се извършват чрез системата ИСУН.

„Повечето от нас не сме експерти по проекти и това ни затруднява“, каза тя.

По думите ѝ е необходима и по-сериозна подкрепа от общините, които трябва да бъдат партньор на читалищата при ремонти, събития и съфинансиране на инициативи.

Саша Гъделева акцентира и върху необходимостта от реално работещо меценатство.

„В България меценатството все още е в начален стадий. Трябват промени, така че спонсорите да идват при нас, а не ние постоянно да ги търсим“, смята тя.

Според нея читалището на бъдещето има нужда не само от субсидии, а от инвестиции в хора, технологии и общност, като една от най-големите задачи е привличането на млади хора.

Гъделева обърна внимание и на сериозната разлика между културния живот в големите градове и малките населени места.

„В града човек може да избира между различни културни институции. В селото читалището често е единственият културен център“, отбеляза тя.

Тя подчерта, че отговорността на работещите в малките читалища е огромна, защото при липса на финансиране библиотечната дейност, самодейните състави и културните събития са застрашени.

Според нея държавата трябва да осигури предвидим стандарт и ясна политика, за да могат читалищата спокойно да планират дейността си.

„Един състав или школа се изграждат с години. Нужно е спокойствие и сигурност, за да се развиват“, коментира Саша Гъделева.