120 километра памет: ученици от Пловдив по стъпките на Ботевата чета

По стъпките на Ботевата чета и тази година върви група ученици от Хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ в Пловдив. Те са част от близо 2000 души, които участват в 78-ото издание на Националния поход „По стъпките на Ботевата чета“ – от Козлодуй до историческия връх Околчица. Походът е петдневен и е с обща дължина 120 километра.

За инициативата, превърнала се в истинско училище по родолюбие, разговаряме с Ралица Димитрова – учител по история и цивилизация в пловдивската Хуманитарна гимназия. За нея това е седмо участие в похода.

В момента Ралица Димитрова се намира в Борован, където подготвя походниците за днешния преход от 40 километра – най-дългата отсечка от маршрута. Тя обяснява, че след подобен преход е изключително важно участниците да имат добри условия за почивка. В първия ден походниците изминават 27 километра, във втория – от Софрониево до Борован – 40 километра, а на третия ден достигат до село Баница. На четвъртия ден групата се изкачва в планината до Веслец, а на 1 юни потегля към връх Околчица, за да бъде там на 2 юни – Деня на Ботев.

Най-голямо е предизвикателството за учениците, които за първи път участват в похода, защото не са си представяли нито условията, нито продължителните преходи. По думите на Димитрова децата научават какви са били условията, при които са се придвижвали Ботевите четници. За участниците са организирани беседи, посветени на стъпките на Ботевата чета и историческите събития, свързани с тях.

Особено тежък е последният преход от Враца до Околчица. Там има място, наречено Душевадка. Според Ралица Димитрова, ако децата успеят истински да се вглъбят в случилото се тогава, ще разберат какви изпитания са стояли пред Ботев и неговите четници. Най-силно впечатление на учениците прави мотивацията на тези хора и въпросът защо днес сякаш липсва същият дух. Тя се надява именно вървейки по стъпките на Ботевата чета, младите хора сами да си отговарят на този въпрос.

Походът помага на учениците да научат много не само за историята, но и за самите себе си и за хората около тях. Те разбират колко важно е да се доверяваш на другите. Това е изпитание за приятелството и често води до създаването на нови приятелства, които иначе не биха се появили. Самият факт, че се включват в различни инициативи в рамките на похода, поставя децата в естествено сравнение между днешния ден и тогавашните ценности, както и между съвременния живот и изпитанията на духа, през които са преминавали четниците.

За Ралица Димитрова най-важното прозрение е, че децата са много различни извън училищната среда и че възрастните трябва да им се доверяват повече.