сряда 17 януари 2024 07:22
сряда, 17 януари 2024, 07:22
Размер на шрифта
На 17 януари Православната църква почита паметта на преподобния Антоний Велики. Народът нарича празника Антоновден.
Свети Антоний е роден през 251 година след Христа в Среден Египет, в семейство на заможни и благочестиви родители. Останал сирак на 20 годишна възраст, той раздал наследството си на бедните. В житието му е написано, че прекарва 20 години при пълно усамотение в пустинята. На 104 години Антоний излиза в открит диспут с привържениците на арианското учение и ги побеждава. Успехът му е наречен тържество на християнството. Светецът преживял до 105-годишна възраст, като запазил телесното си здраве и сила. Умира на 17 януари 356 г. и по негова молба е погребан на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена.
В народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата и шарката. Специално омесени за празника содени питки, намазани с мед, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана "за белята, за лелята", както е била наричана чумата. Затова Антоновден е известен още и като Лелинден.
В представите на българите Свети Антоний и Свети Атанас са двама братя близнаци. Вярва се, че всички болести се събират на Антоновден, а на следващия (Атанасовден) тръгват по хората.
Легенда разказва, че братята ковачи Андон и Атанас първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден и Атанасовден /на 18 януари/ са един след друг и се честват като празници на ковачи, железари, ножари и на налбанти.
Днес имен ден празнуват Антон, Андон, Антония, Антоанета, Антонина, Тони, Тончо, Тотка, Дончо, Донко, Донка.
По публикацията работи: БНР екип
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!