Радослав Бимбалов за стените, писането и егото

В Клуб “Неделя” ни гостува писателя Радослав Бимбалов. Говорим за огледалния рефлекс на пишещия творец, тухлите от его, с които строим стената на разделение между нас и плаващиите пясъци на на илюзорното чувство за собствена непогрешимост, отразено в новия му роман "Зид".

"Вече малцина са тези, които продължават да не усещат в какъв абсурд започваме да живеем. Абсурдът на тоталното разделение, разделението в което стигаме до ужасна радикализация и се отдалечаваме все повече от хора, с които иначе сме има ли толкова общи неща, общи идеи, общи мечти и в един момент ги чувстваме толкова далечни и толкова невъзможни да бъдат до нас, че започваме да се чудим всъщност ние кои сме."

Всеки от двамата братя, които са герои на романа, въпреки общата кръв се чувства различен едва ли не на генетично ниво и
всеки смята , че е от най- правилния произход, което взаимно им дава "правото" да се отрекат един от друг.

"Използваме историята като оръжие за саморазправа с действителността, с настоящето и това е центърът на моята книга."

Когато в романа "Зид" братя, сестри, приятели и близки изграждат по собствено желание стената, която да ги раздели и се преселват всеки от страната, която смятат, че е правилна , това по същество напомня на старата максима , че всяка абсолютна убеденост се базира на недостатъчна информация.

"Всеки от нас се затваря в собственото си социално пространство. Даже ние в наши дни го наричаме социален балон, а аз по- скоро го наричам социална килия. В това социално пространство, колкото по- тясно е , толкова по- малко хора има и толкова по- лесно чуваме "Прав си!"...Тази самоувереност е плащещо опасна и заблуждаваща!"

Бимбалов е твърдо убеден, че всеки от нас трябва да се стреми, развива и възпитава в себе си критичното мислене и всеки от нас , който го има би трябвало да го използва повече от преди.

Чуйте цялото интервю в звуковия файл!