Без контрол върху разходите рискът от по-високи данъци става реален

България е изправена пред риск от трайно влошаване на публичните финанси, ако не бъдат предприети бързи мерки за ограничаване на бюджетните разходи. Това коментира в интервю за Радио Пловдив Петър Ганев от ИПИ по повод препоръката на Европейската комисия страната ни да бъде поставена в процедура по прекомерен дефицит.

Според последния доклад на Комисията дефицитът на консолидирания държавен бюджет достига 3,5% от БВП през 2025 година, а прогнозите са той да надхвърли 4% през 2027 година. Финансовият министър и вицепремиер Гълъб Донев също предупреди за значително по-висок дефицит от 7% и за натрупани неразплатени задължения.

По думите на Ганев процедурата по свръхдефицит не е доказателство, че България е влязла в еврозоната с манипулирани данни. Той подчерта, че оценката за членството е направена на база показателите за 2024 година, докато настоящото предупреждение е свързано с влошените средносрочни прогнози за публичните финанси.

Европейската комисия не вижда временен проблем, а риск от устойчив дефицит, ако не бъдат предприети мерки. Именно това е основанието за процедурата.

Според него най-голямата опасност е изпускането на контрола върху държавните разходи да доведе впоследствие до дебат за увеличаване на данъците.

Ако не се предприемат стъпки в разходната част на бюджета, ще се стигне до още по-голям дефицит и отваряне на темата за данъците. Тогава тежестта ще бъде поета от работещите хора и бизнеса, които нямат вина за натрупаните финансови проблеми.

Като основен резерв за икономии той посочи разходите за персонал в държавната администрация, които вече надхвърлят 10% от БВП. Според него е необходимо да бъдат премахнати незаети щатни бройки, да се ограничат бонусите и да се направи преглед на структури с ниска ефективност.

Сред възможните мерки са още по-строг контрол върху разходите за издръжка на администрацията, по-добро планиране на инвестиционните програми и по-активно използване на европейско финансиране вместо средства от държавния бюджет. Припомням, че правителството на Радев даде заявка за реформа в тази сфера.

Ганев обърна внимание и на необходимостта от преглед на социалните разходи. По думите му Законът за личната помощ е сред най-скъпите социални програми в страната, а ефективността му предизвиква сериозни въпроси сред общинските експерти.

Петър Ганев подчерта, че ситуацията днес е различна от кризисния период през 2009–2010 година. В момента бюджетните приходи продължават да нарастват с около 15% годишно благодарение на ръста на заплатите и икономическата активност.

Не сме в рецесия и приходите растат. Това означава, че корекцията може да стане чрез овладяване на разходите, без да се посяга към данъците.

Според него намаляването на партийните субсидии би имало по-скоро символичен и морален ефект, тъй като необходимата фискална корекция се измерва в милиарди, а не в десетки милиони левове.