Литературното наследство на Пловдив оживява в нова изложба

Днес от 18.30 часа, в "Парк на репресираните", в жилищен район „Тракия“ ще бъде открита екстериорната изложба „Пловдивските писатели от вчера“. Проект на Дружеството на пловдивските писатели, реализиран с финансовата подкрепа на Община Пловдив.

На винилови постери посетителите ще могат да видят фотографии, стихотворения и откъси от произведения на едни от най-значимите пловдивски автори от близкото минало. Сред тях са Петър Анастасов, Добромир Тонев, Светлозар Игов, Божана Апостолова, София Несторова, Вазкен Налбантян, Стоян Сукарев, Иван Странджев и още много творци, чието литературно наследство продължава да живее в паметта на града.

Идеята за изложбата е и лична кауза на председателя на Дружеството на пловдивските писатели д-р Ахавни Кеворкян. По думите ѝ проектът се ражда от желанието да си спомним авторите, които са изграждали духовния облик на Пловдив, но постепенно остават встрани от общественото внимание.

Пловдив е град, който е богат на таланти. За съжаление, през последните години загубихме мнозина от тях и това е голяма загуба за града ни, и за културния ни живот. Решихме, че е хубаво да направим едно такова изложение. Показваме само една нищожна частичка от творчеството на тези хора, но съм сигурна, че пловдивчани и гостите на града ще си спомнят за тях, ще потърсят книгите им и ще ги препрочетат.

Подборът на авторите се оказва една от най-трудните задачи пред организаторите. Десетки са имената, свързали живота и творчеството си с Пловдив, а всяко от тях заслужава своето място в литературната история на града. В изложбата са представени както обичани поети и белетристи, така и личности, познати предимно в други сфери на културата.

Сред тях е и керамичката Анастасия Кметова, оставила след себе си не само впечатляващи художествени произведения, но и поетично творчество. До нея е представена Ивет Анави, изследовател на старите еврейски къщи и традиции в Пловдив, автор на ценни книги за историята и паметта на града. Свое място намират още журналистът и поет Киркор Папазян, както и редица автори, чиито творби продължават да бъдат четени и днес.

Особено емоционален за д-р Кеворкян е споменът за поета Вазкен Налбантян, неин близък приятел, когото определя като „вселена от емоции“. В изложбата той е представен редом до Владимир Янев. Автор, чиито литературни изследвания и текстове за пловдивските писатели са помогнали за оформянето на концепцията на проекта.

Сред акцентите са още Божана Апостолова и София Несторова – творчески тандем, оставил дълбока следа в литературния живот на града, както и Иван и Коста Странджеви, чиито имена също са част от паметта на поколения пловдивчани.

За организаторите изложбата е не просто културно събитие, а своеобразен мост между поколенията. Тя е покана към жителите на града да се върнат към книгите на авторите, които са изграждали литературния облик на Пловдив през последните десетилетия.

Положихме този труд в името на Пловдив, в името на паметта и в името на това следващите поколения да не забравят, че за да се върви напред и нагоре, трябва да стъпим на своето минало, на своите значими имена, на онези, които са оставили следи.

Официалното откриване тази вечер ще премине без излишна тържественост. Вместо върху организаторите, вниманието ще бъде насочено към хората, чиито думи и творчество продължават да говорят и днес. Изложбата ще остане в "Парк на репресираните" до 21 юни, а надеждите на организаторите са впоследствие тя да бъде показана и на други места в града.

В следващите две седмици алеите на "Парк на репресираните" ще се превърнат в своеобразна литературна галерия под открито небе. Между стихове, фотографии и спомени посетителите ще могат отново да се срещнат с автори, чиито думи продължават да звучат актуално и днес. Изложбата е покана към пловдивчани да отворят отново книгите на своите съграждани, да си спомнят имената им и да преоткрият посланията, които са оставили. Защото паметта за един град не се съхранява само в неговите улици и сгради, а и в духовното наследство на творците, които са изградили неговия културен облик и са оставили светла следа за бъдещите поколения.