Кукерите са моят път към корените и към историите, които България пази

Осем години, стотици пътувания и безброй срещи с пазителите на българските маскарадни традиции стоят зад проекта на фотографа Иво Данчев, посветен на кукерите. Авторът на най-популярния локален материал в историята на National Geographic България гостува в неделния „Шейкър“ по Радио Пловдив, за да разкаже за вдъхновението, което го води към малките села, за срещата между традицията и съвременността, за предстоящите изложба и книга, които подготвя и за певицата Дара, която се вдъхновява от неговите фотографии. 

Иво Данчев е роден в София. Завършва бакалавър, специалност „Педагогика на изобразителното изкуство” в СУ„Климент Охридски” и магистърска степен по „Плакат и визуална комуникация” в НХА.Фотографът започва професионалния си път през 2009 година в списание National Geographic България. Две години по-късно получава грант от фондациите Fulbright и CEE Trust и прекарва четири месеца сред индианското племе Кроу в щата Монтана, САЩ. През 2012 година става арт директор на списанието, а през 2017-а сбъдва детската си мечта и се премества да живее в Родопите. Между 2009 и 2024 година публикува 23 фотоистории в National Geographic, посветени на природата, животните, науката, традициите и хората.Иво е професионален фотограф, изпълняващ мисии за различни организации и институции. Работата му е публикувана също от GEO, The Guardian и др.

Именно интересът към традициите отвежда Данчев към кукерите. Тема, която постепенно се превръща в негова житейска мисия.

В тази тема се преплетоха много интереси, които имах преди това, и започна едно буквално безкрайно пътешествие до известни, по-малко известни и абсолютно неизвестни места из България.

Макар думата „кукери“ да е най-разпространеното название, той ни припомня, че в различните региони на страната маскираните мъже са известни с множество местни имена – чауши, дервиши, бабугери и още много други. Именно това многообразие превръща темата в необятно поле за изследване и разказване на истории.

Любопитството на Иво Данчев към традиционните култури всъщност започва още в детството му. Запален по книгите за индианци, той по-късно прекарва общо девет месеца в различни индиански резервати в Съединените щати. След завръщането си в България открива сходства между индианските традиции и българските маскарадни обичаи.

Преоткрих кукерите като същите тези носители на традициите и на племенната култура по някакъв начин, тук в България, в собствената ми страна. И всъщност, преоткрих и собствената си връзка със собствените ми корени чрез тях.

За Иво Данчев фотографията никога не е била просто документиране на реалността. Той държи да опознае хората, които снима, да прекарва време с тях и да разбере света им отвътре. Затова често стига до малки и почти непознати села, където рядко е стъпвал професионален фотограф.

Сред най-силните му спомени е работата в странджанското село Момина църква. Място, което е потънало в руини и спомени за някогашен живот. Там мистичните маски се сливат с обезлюдения пейзаж. 

Особено силно го впечатляват кукерите, които съчетават традицията с живота в планината. Овчари и животновъди, които продължават да пазят обичаите въпреки обезлюдяването на цели райони.

По думите му именно „меракът“ е думата, която най-точно описва хората, поддържащи традицията жива. Мнозина напускат родните си места, но всяка година се връщат, за да облекат костюмите и да участват в ритуалите.

През последните години кадрите на Иво Данчев достигат до милиони хора по света. Публикацията му „Земята на кукерите, между два свята“, публикувана през януари 2021 година в National Geographic България, се превръща в най-успешния локален материал в историята на списанието. Историята е публикувана в 17 национални издания на National Geographic по света и представя българските маскарадни традиции пред международна аудитория. През 2022 година „Земята на Кукерите” е представена на самостоятелни изложби в Тбилиси и Париж.

Неочаквано влияние фотографиите му оказват и върху българската певица Дара. Изпълнителката се свързва с него , след като вижда кадрите му в социалните мрежи.

Дара ми написа, че снимките ми са я вдъхновили да се преоткрие, да отиде на Сурва, да научи и да разбере повече за кукерите. Много се радвам, че тази култура намира съвременни и оригинални начини да стигне, буквално, до целия свят..

В момента Иво Данчев работи по най-мащабното представяне на проекта си досега. С подкрепата на Национален фонд „Култура“ подготвя първата си голяма изложба, посветена на кукерите. Тя трябва да бъде открита в Регионалния исторически музей в Благоевград, след което ще поеме на път из страната. Сред планираните спирки са Петрич и Разлог, а фотографът търси възможности изложбата да гостува и в Пловдив и Ямбол.

Паралелно с това подготвя и книга, която ще събере най-добрите му кадри от последните осем години, както и множество непубликувани до момента фотографии и истории.

Пазя ги точно за изложбата и за книгата. Искам да има непознати, непубликувани фотографии и истории.

В края на разговора Иво Данчев отправя и своето послание към слушателите, да пазят общото помежду си, да се опират на традициите и ценностите, но и да бъдат отворени към новото и съвременното. Преди всичко, обаче, да не забравят хората, благодарение на които тези традиции продължават да съществуват. Самият той не пропуска да изрази признателността си към десетките кукери, които през годините са го допуснали до своя свят и са му позволили да разкаже техните истории чрез фотографията. Защото зад всяка снимка стои не само авторът, а и онези, които продължават да пазят живи корените на България.