Спирането на оръжейния износ за Украйна застрашава 70 хил. работни места

Правителството прекратява предоставянето на въоръжение от складовете на българската армия за Украйна. Това обяви премиерът Румен Радев в началото на правителственото заседание, аргументирайки решението с необходимостта България да постави на първо място сигурността и благосъстоянието на собствените си граждани.

„Вече сме дали достатъчно, а страната ни продължава да търпи социално-икономически щети от тази кръвопролитна война“, заяви министър-председателят. По думите му усилията трябва да бъдат насочени към дипломатическо решение на конфликта, а не към продължаваща военна подкрепа.

Изявлението обаче предизвика сериозни реакции в отбранителния сектор, където синдикати и представители на индустрията предупреждават за възможни тежки икономически последствия.

Пред Радио Пловдив председателят на Синдикат „Отбрана“ към КТ „Подкрепа“ Тодор Воденов коментира, че в изказването на премиера са прозвучали важни послания, но според него между заявените намерения и реалните действия на държавата има разминаване.

„Говори се за благосъстояние на гражданите, но хората, които работят във военно-промишления комплекс, също са част от това общество. Те изкарват прехраната си там и съдбата им не може да бъде пренебрегвана“, заяви Воденов.

По думите му секторът осигурява поминък на десетки хиляди семейства, а всяко ограничаване на производството и износа може да доведе до сериозно напрежение.

Военната индустрия пред нова реалност

Според синдикалния лидер проблемът не е единствено в прекратяването на военната помощ от армейските складове, а и в необходимостта българската отбранителна индустрия да се адаптира към променящите се условия на международния пазар.

Той даде пример със смяната на търсените стандарти за боеприпаси и подчерта, че предприятията трябва да се ориентират към нови технологии, включително производство на безпилотни системи.

„Не може да разчитаме само на производство на снаряди. Светът се променя. Трябва да се търсят нови възможности – включително дронове и съвременни отбранителни технологии“, коментира Воденов.

Според него България разполага с индустриален потенциал, но досега не са били направени достатъчно усилия за развитие в тази посока.

Воденов алармира за тежка ситуация в държавни предприятия, включително в завод в Търговище, където по думите му служителите от началото на годината са получили само едно възнаграждение.

„Хората трябва да получават заплатите си. Това е елементарно условие. Не можем да говорим за стабилност, когато работещите не знаят кога ще получат доходите си“, подчерта той.

В тази връзка синдикатите вече обсъждат протестни действия. Очаква се в края на юни КТ „Подкрепа“ да проведе конфедеративен съвет в Пловдив, на който да бъде взето решение за евентуални национални протестни действия.

По думите на Воденов напрежение има не само в отбраната, но и в транспорта, здравеопазването и образованието.

Какво всъщност спира България?

Междувременно военният министър Димитър Стоянов уточни, че България няма да предоставя повече въоръжение и боеприпаси от складовете на армията, но това не означава прекратяване на износа на продукция от военната индустрия.

„Ако украинската страна желае да закупува българско въоръжение, това остава възможно“, заяви министърът.

Тази позиция беше подкрепена и от депутата Ивайло Мирчев, според когото общественият дебат често смесва две различни теми – държавните доставки и индустриалния износ.

По думите му едва около 2% от помощта за Украйна е била предоставяна от складовете на Българската армия, докато останалите близо 98% са произведени от български предприятия и продадени по пазарен механизъм.

Мирчев подчерта, че доставките не са били безвъзмездни и че страната е получила сериозни компенсации по европейски механизми.

Над 70 хиляди работни места под въпрос?

Според представители на опозицията евентуално изолиране на българския военно-промишлен комплекс от международните пазари може да засегне над 70 хиляди работни места.

Тодор Воденов потвърди тази оценка, като подчерта, че последствията няма да бъдат ограничени само до държавните предприятия.

„Има и голям частен сектор. Ако този механизъм бъде нарушен, ще бъдат засегнати семейства, местни икономики, цели региони“, коментира той.

По думите му икономическите последици могат да се усетят далеч извън самата индустрия – в образованието, услугите и местния бизнес.

Предстоят ли нови обществени конфликти?

Синдикалният лидер предупреди, че ако държавата не предложи ясен план за развитие на отбранителния сектор и гаранции за работещите, протестите изглеждат неизбежни.

„Когато хората не получават заплати и не виждат перспектива, напрежението расте. Ние вече обсъждаме национални действия“, заяви Воденов.

Така, паралелно с геополитическия дебат за ролята на България във войната в Украйна, на преден план излиза и друг въпрос – какви ще бъдат социалните и икономическите последици за българската отбранителна индустрия и хилядите хора, които работят в нея.