Светът живее в страха от времето без бъдеще

С Георги Господинов, който е сред специалните гости на "Пловдив чете", разговаряме за атмосферата на Пловдив, която обича, но и за интуицията на твореца да улавя и разказва времето. След 30 години поредното, но специално издание на стихосбираката „Черешата на един народ“, е един от поводите за този разговор.

Когато излезе през 1996 г., нейният финален стих: „И тази година, дядовото, няма да има Априлско въстание“, беше свързан с очакваните протести в края на най-суровата българска зима на прехода – Виденовата зима. И сега, 30 години по-късно, усещането за неслучване и за нещо, което не е точно така, както е трябвало да бъде, е особено силно, сподели Георги Господинов.

„Това е някаква българска орисия, която се опитваме да разберем. Ние сме богати на много липси, на много неслучили се неща. Имаме особен залеж от ресурси – от неслучили се събития в личен план и в плана на държавата, от неуспешни въстания, които са особено важни за нас. Искам да кажа, че онова, което не се е случило, понякога оказва много по-силно влияние върху личната ни съдба и върху съдбата ни като общество. И затова трябва да говорим за тези неща.“

По думите на Георги Господинов, който търси разговор с читателите и в поезията, и в прозата си, днес ни липсва спокойния разговор за неща, които дълго сме премълчавали.

„Разговорът не е просто размяна на приказки, за да мине времето. Разговорът е залепване на счупеното ни усещане за общо живеене. Разговорът е начин да свържеш хора, които иначе са сами и объркани. Разговорът не е размяна на постове във Facebook.“

Според писателя съвременността е поразена от обща, повсеместна и споделена тъга. „Това е тъгата, че идва едно време без бъдеще и че начинът, по който живеем, съкращава все повече и повече хоризонта на бъдещето. Мисля, че не смеем да надникнем в бъдещето с усещането, че не ни чака нищо добро.“

„Това е проблемът на лабиринта. Големият проблем на лабиринта не е, че няма изход. Има изход. Проблемът е, че има твърде много фалшиви изходи, че има твърде много фалшиви коридори. В момента проблемът е, че вече е много трудно да различиш фалшивото говорене – това поръсване с думи, това прииждане на думи, които понякога нямат референции и нищо не значат.“

Няма да се откажа да говоря за връщането към четящия човек, който може да стои един следобед с една книга, да мисли върху това, което е прочел, да забавя и огъва времето чрез разговора. Защото четенето също е разговор, непрекснат разговор, каза Георги Господинов.

В прикачения звуков файл чуйте цялото интервю, в което говорим и за "лукса" да имаме "Литературен вестник", за лентата "Естествен филм" и започналите репетиции на спектъла "Физика на тъгата" в Народния театър "Иван Вазов".