Северното Черноморие е мястото, където се раждат разкази

Писателката Здравка Евтимова представи новата й книга "Каварненски разкази". Тя сподели нейната гледна точка за фестивалната култура на срещите от "Пловдив чете" и издаде над какво работи през юни. Писателката обясни и защо предпочита да пише на английски език в моменти на тъга.

За литературния фестивал "Пловдив чете": Това е ежегодно възраждане на духа, израстване на нашите духовни очи, на погледа ни към света. Това прави "Пловдив чете". Толкова много пишещи хора, хора, обичащи думите и литературата на едно място, без никакво съмнение за мен, създават не само един златен духовен ореол на града, но и красива посока за България. Откриване на млади таланти, откриване на нови книги, нови метафори. В крайна сметка всяка талантлива книга е нова посока към доброто, а Пловдив го прави. Дава ни тези посоки.

За българската литература: Следя я много внимателно, следя и най-младата. Вече трета година поред журирам литературния конкурс за българите по света "Вълшебното перо" в Париж. Тази година от 27 страни българчета от 6 до 21 години взеха участие. Оттам започва красивото следене. То не се казва следене, то се казва едно златно пътешествие в златното море на българския млад талант, независимо под чие небе е. Аз чета не само наградените книги. Най-голямата ми радост е, че хората ми подаряват книги. Не мога да ги прочета веднага, но винаги ги прочитам. Искам да кажа за една последна книга, която прочетох "Аврамовият мост" на Вивиана Асса. Това е една книга, която носи гордост за България. Където и да е написана такава книга, тя е блестящо литературно качество. Препоръчам я горещо на всички четящи и на тези, които не четат, прочетете тази книга, за да станете любител на литературата и на думите.

За срещите с четящите хора: Ценното е, когато се усмихнат и казват: "Аз съм ти чела книгите." Когато ми говорят на "ти". Знам, че много хора се дразнят, но когато съм на такива събития за книги и ми говорят на "ти", за мен е голямо признание.

За "Каварненски разкази":  Имаме едно много малко място в село Божурец, до Каварна и това са разкази, които в по-голямата си част, да кажем 99% са правени там. Съзнателно използвам глагола правя за разказа, защото го правиш, както правиш смес, за да се роди цвете или да се роди някое дърво, което не иска да се ражда, пък се ражда. Разказът е като човек, който или идва при тебе, или те заобикаля, а ти трябва да си такъв, че да дойде. И аз пък нямам толкова време. Имам толкова малко време. За мене разказът е като човек. Човек не знае какво ще дойде утре. Разказът подсказва накъде ще тръгне човекът, който живее в разказа, но не разкрива изцяло посоката.

Казахте, че обичате Северното Черноморие, защо?: Смятам, че там е мястото, където разказите дори да не ги искаш, те идват и много идват и не те оставят. Затова препоръчвам на всеки пишещ човек да отиде там. Много е диво, много е хубаво, има и змии, което е опасно, но пък от друга страна всяка опасност е нов разказ.

Здравка Евтимова открои нейната дълбока признателност към покойната издателка Божана Апостолова и екипа на „Жанет 45“. "Това е единственият човек в издателския бизнес, който не се отнасяше с мен като с автор, а като с приятел, като с една осиновена дъщеря. Говорим с нея за книги и като си тръгвам, казва: "И отгоре ще те обичам!". Как ще отидеш в друго издателство при такъв човек? Никога."