Планът за възстановяване на природата трябва да е готов до септември

Черновата на Националния план за възстановяване на природата трябва да бъде изготвена до началото на септември тази година. Разработването му се координира от Министерството на околната среда и водите, а в процеса задължително участват неправителствени организации, учени, институции и представители на земеделския сектор.

„Времето е кратко, но планът със сигурност ще бъде внесен в срок. След това Европейската комисия ще го разгледа и до септември 2027 година той трябва да бъде окончателно завършен“, коментира в програма "Точно днес" на Радио Пловдив Ирина Матеева, отговорник по европейските политики в Българското дружество за защита на птиците.

По думите ѝ основната цел на документа е не само опазването на биоразнообразието, но и ограничаването на последиците от климатичните промени чрез възстановяване на естествените екосистеми. Сред приоритетите са влажните зони, речните екосистеми, земеделските земи, горите и зелените пространства в населените места.

От Българското дружество за защита на птиците поставят акцент върху влажните зони и тревните местообитания – пасища и ливади, които са сред най-засегнатите от човешката дейност.

Особено внимание се обръща на рибарниците по Дунавското поречие и Черноморието, както и на тези край Пловдив. Според експертите много от тях са изоставени заради липсата на икономическа рентабилност, което води до пресушаване на водоемите и загуба на ценни местообитания за птици и други животински видове.

Предлаганите мерки включват възстановяване на водоподаването, почистване на водоемите и поддържане на крайбрежната растителност, която осигурява укритие и условия за размножаване на птиците.

Ирина Матеева подчерта, че значителна част от териториите, които подлежат на възстановяване, са частна собственост. Затова процесът трябва да се осъществява със съгласието на собствениците, а необходимото финансиране да бъде осигурено чрез публични средства.

Сред важните мерки за земеделските райони е увеличаването на т.нар. зелена инфраструктура – групи от дървета, храсти и тревни ивици между обработваемите площи. В Пловдивска област тя заема едва около 2,7% от земеделските земи, в страната е около 6%, докато европейската цел е минимум 10%.

Според експерта най-застрашени в Южна България остават хищните птици като лешоядите, царският орел и малкият креслив орел, чието оцеляване зависи от съхраняването на пасищата и ливадите. Изчезването на влажните зони застрашава и редица други видове, сред които малката бяла чапла, гривестата чапла, блестящият ибис и кафявокрилият огърличник, наричан още блатна лястовица.

„Надяваме се тези видове да останат част от природното богатство на Пловдивска област и на България“, каза още Ирина Матеева.