Заложените капиталови разходи в бюджета са резерв за по-нискък дефицит

Бюджетът за 2026 година трудно може да ускори значително икономическия растеж през оставащите месеци, но България ще продължи да се развива с по-висок темп от средния за страните в еврозоната. Това заяви пред Радио Пловдив икономистът Румен Гълъбинов.

По думите му заложеният ръст на икономиката е добра новина на фона на високия бюджетен дефицит, необходимостта от нов държавен дълг, все още високата инфлация и започналата от съвета на ЕС процедура по свръхдефицит. Той припомни, че бюджетът за тази година се е реализирал благодарение на решението да се продължи с този за 2025г. Подчерта, че ще е важно през октомври какви мерки ще представим като държава, към която е започнала процедура по свръхдефицит. 

Според Гълъбинов заложеният дефицит от 5,7% е резултат от натрупани във времето проблеми в публичните финанси. Той подчерта, че трите основни макроикономически показателя – дефицит, държавен дълг и инфлация – са пряко свързани.

„Когато дефицитът е висок, обикновено се увеличава необходимостта от нов дълг, а овладяването на инфлацията става по-трудно“, коментира икономистът.

По думите му първата реална оценка за ефекта от бюджетната политика ще бъде през април 2027 година. Ако тогава страната отчете намаляване на дефицита, това ще означава и по-малка нужда от ново финансиране, както и предпоставки за по-ниска инфлация.

Румен Гълъбинов коментира и започналата процедура по свръхдефицит срещу България. Според него тя не трябва да се разглежда единствено като санкция, а и като възможност за провеждане на отлагани реформи.

Той очаква заложеният дефицит да бъде намален още до края на годината чрез неизпълнение на част от планираните капиталови разходи – практика, която вече е прилагана в предишни години.

През октомври България трябва да представи пред Европейската комисия пакет от мерки за ограничаване на дефицита, които ще бъдат заложени и в бюджета за 2027 година и средносрочната бюджетна прогноза до 2029 година.

Според икономиста намаляването на дефицита през следващите години трябва да стъпи върху оптимизация на капиталовите и административните разходи, по-активно привличане на инвестиции, по-добро усвояване на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост и използване на европейските механизми за финансиране, включително за отбранителната индустрия.

По отношение на управлението на публичните средства Гълъбинов отбеляза, че събираемостта на приходите през последните години се подобрява, но има сериозен потенциал за още по-високи постъпления чрез ограничаване на сивата икономика.

Според него държавата трябва да продължи и с оптимизацията на административните разходи, тъй като дигитализацията, навлизането на изкуствения интелект и неблагоприятните демографски тенденции създават предпоставки за по-ефективна администрация без увеличаване на разходите.