Бюджет 2026 е страхлив и отлага необходимите реформи

Предложеният държавен бюджет за 2026 година е „бюджет на страха“, защото отлага необходимите реформи и е съобразен с предстоящите президентски избори. Това заяви в интервю за Радио Пловдив депутатът от Демократична България и член на парламентарната бюджетна комисия Владислав Панев.

По думите му след продължилото повече от 12 часа заседание на бюджетната комисия съществени промени в проекта не са направени.

„С една дума мога да го определя като страх – страх от реформи, страх да не бъде разсърден някой, особено преди президентските избори след три месеца“, коментира Панев.

Според него управляващите разполагат с необходимото парламентарно мнозинство, за да проведат дълбоки структурни промени, но вместо това предлагат единствено ограничени мерки.

От Демократична България подкрепят промяната във формулата за определяне на минималната работна заплата от 2027 година. Според Панев досегашният автоматичен механизъм е довел до прекалено бързо нарастване на възнагражденията, което вече създава риск за конкурентоспособността на икономиката и пазара на труда.

Най-сериозните критики на опозицията са насочени към планирания бюджетен дефицит от 5,7 процента.

„Последните години дефицитът от 3% започна да се приема за нормален. Сега управляващите предлагат 5,7%, което е изключително вредна политика във време, когато икономиката все пак расте“, заяви Панев.

По думите му по-високият дефицит ще доведе до по-силно инфлационно напрежение, обезценяване на спестяванията, по-високи лихви и увеличаване на държавния дълг. Той подчерта, че според икономическата логика по-големи бюджетни дефицити са оправдани в периоди на икономическа криза, а не при икономически растеж.

От Демократична България смятат, че бюджетът може да бъде изготвен с дефицит до 3 процента. Панев посочи, че парламентарната група е внесла предложение за намаляване на разходите с около 2,7 млрд. евро, което според формацията ще позволи постигането на тази цел.

Според него държавните разходи трябва да останат под 40% от брутния вътрешен продукт, докато в предложения бюджет достигат 45,5%.

„Това ще спъне икономическия растеж“, предупреди депутатът.

По думите му мерките на управляващите срещу високите цени си противоречат с увеличаването на държавните разходи и дълга.

Панев прогнозира, че при подготовката на бюджета за 2027 година управляващите ще бъдат изправени пред още по-трудни решения. Той отбеляза, че средносрочната бюджетна рамка вече предвижда дефицит от 3,8 процента, без да е заложен ръст на разходите за персонал, което според него поставя въпроса дали кабинетът ще успее да удържи натиска за ново увеличение на заплатите в публичния сектор от страна на синдикаите.