Бюджет 2026 отложи важните социални реформи

Финансовата рамка за 2026 не е бюджет на нова финансова година, а на оставащите пет месеца до края на годината. Затова не е разумно в него да се правят мащабни промени. Това заяви в интервю за програма "Точно днес" на Радио Пловдив бившият министър на труда и социалната политика Христина Христова.

По думите ѝ обаче именно този бюджет е трябвало да даде първите сигнали за ограничаване на разходите и изпълнение на ангажиментите на България по започналата наказателна процедура на Европейската комисия за свръхдефицит. Христова коментира, че е очаквала да види поне първи стъпки в тази посока, но според нея почти липсват такива мерки. 

Тя посочи, че през последните години политическата нестабилност и предизборните решения са довели до значително увеличаване на държавните разходи, което вече не може да бъде поддържано. В същото време предизвикателството е да се съчетае финансовата дисциплина със запазването на социалните права на гражданите.

Бившият социален министър подкрепи намерението да бъде изработен нов механизъм за определяне на минималната работна заплата, след като отпадна действащият автоматичен модел. По думите ѝ размерът на минималното възнаграждение не трябва да се определя по автоматична формула, а чрез реален социален диалог между държавата, синдикатите и работодателите.

Какъв е критерият? 50% от средната работна заплата за страната за минималната работна заплата. И да, беше казано, че по този начин включваме директивата за минималните заплати от европейското право в българското в Кодекса на труда.
Не знам дали си спомняте в един от предпоследните парламенти, от тези кратките, по няколко месеца, в последния ден това беше внесено. Това е един текст изключително неправилен, изключва социалния диалог напълно и нека наистина да сядат синдикати и работодатели и държавата да ги подпомага експертно и логистично, и да търсят наистина консенсус. Включително и сега нямаше пречка при една по-голяма активност на синдикатите и работодателите по браншове, по региони, в предприятия. Но не съм забелязала някъде да са договорили минималното възнаграждение в еди кое си предприятие да е по-високо от минималната работна заплата, няма никаква законова пречка.

Христова е категорична, че оптимизация на държавната администрация е необходима, но тя трябва да бъде направена след детайлен анализ, а не чрез еднакво намаляване на разходите във всички структури.

Не може да се прилага хоризонтален подход, например хоризонтално намаляваме с 10%. Това е твърде неадекватно и несъстоятелно. Трябва звено по звено. Има администрации с високо натоварване и ниски възнаграждения - 850-950 евро, като например социалните работници. Но има други държавни структури и администрации, които са в обратното положение - нямат натоварване, а са с големи заплати. А също и трети, които са напълно излишни според мен и които дублират функции в дирекциите.

Според нея сериозен проблем остава и състоянието на пенсионната система. По думите ѝ приходите от осигурителни вноски покриват едва около половината от необходимите средства за изплащане на пенсиите, а останалата част се осигурява от държавния бюджет, включително чрез нов държавен дълг.

Христова предупреди, че нарастването на външния дълг е тревожна тенденция, а страната трябва да предприеме реални мерки за ограничаване на разходите и подобряване на събираемостта на приходите.

Трябва да се обясни ясно на обществото какво означава наказателната процедура за свръхдефицит. И няма как това да не се отрази на хората и на икономиката ни, защото наказателната процедура, ако мога така да я преведа по най- бих казала разбираем начин, то това е първо мониторинг, т.е. наблюдение и ограничения, които ни се слагат. Ако не бъдат предприети необходимите действия, следващият етап са финансови санкции, които не са никак малки и ограничаване на достъпа до европейски средства.

Според Христина Христова подготовката на бюджета за 2027 година трябва да започне с подробен анализ на всички държавни структури, мерки срещу сивата икономика и реформи в пенсионната система, вместо с механично орязване на разходите. По думите ѝ подобни решения неизбежно засягат интереси, но вече не могат да бъдат отлагани.