Правителството запазва позитивен баланс, но вече акумулира и критични настроения

Националното представително проучване на Алфа Рисърч, проведено малко преди 100- те дни на кабинета Радев, очертава следните по-важни тенденции в обществените нагласи:

Най-висок политически рейтинг в страната за президента Илияна Йотова  - 50% одобрение и 21 пункта позитивен баланс в оценките;

Подобрен обществен имидж на Народното събрание, при запазващ се превес на негативните мнения;

Положителен институционален баланс за управлението и висок личен рейтинг на премиера Румен Радев, но критична обществената оценка за конкретните резултати от дейността на кабинета;

Мнозинство от 58% поставя под съмнение подготовката, реформаторския капацитет, или реакциите на управляващите в отделните направления. По най-важните за обществото проблеми делът на разпознаващите успешни мерки е значително по-нисък от дела на гражданите, които определят съответния проблем като сериозен.

Средният индекс на ефективност на правителствените политики  е 26.4% при гранична стойност 50% и максимум – 100%.

Общ дефицит на доверие към значителна част от партийното лидерство и запазваща се електорална фрагментация на опозицията, чиято подкрепа е концентрирана в тесен диапазон;

След 100 те дни отношението към управлението ще се определя във все по-голяма степен от капацитета му не просто да поддържа парламентарно мнозинство и политическа стабилност, а да ги превръща  в измерими и разбираеми за гражданите резултати, отговарящи на поетите предизборни ангажименти.

Оценка за дейността на президента

Шест месеца след като прие поста от Румен Радев, президентът Илияна Йотова е с най-висок политически рейтинг в страната - 50% одобрение, 29% неодобрение и 21% неутрални оценки. Печели доверието на широки социални слоеве, чието ядро са симпатизантите на Прогресивна България и БСП.  Заявената подкрепа дава силен старт на кандидатурата й за президент, обявена след края на проучването. В тази си роля г-жа Йотова влиза вече в нова електорална динамика, която ще зависи силно от бъдещите опоненти в надпреварата и политическите конфигурации зад тях.

Оценка за дейността на парламента

След повече от 15 години на драматична ерозия в доверието към законодателната власт, движещо се в диапазона между 7 и 18  на сто, настоящото 52-ро Народно събрание стартира с подкрепа от 20%. Критични към първите месеци от дейността на законодателите са 36%, а 44% нямат мнение. Аналогична е и оценката за работата на председателя на НС Михаела Доцова – 19% одобрение, 23% неодобрение и висок дял от 58% неутрално отношение, дължащ се на все още слабата й разпознаваемост.

Оценка за дейността на правителството и премиера

Три месеца след сформирането на еднопартийното управление на Прогресивна България, отношението към новото правителство се базира вече не само на очакванията, но и на първите впечатления от неговата работа.

В края на юли позитивните оценки за кабинета „Радев“ са 42%, срещу 33% отрицателни и 25% неутрални. За разлика от последните два редовни кабинета с позитивен начален баланс, тези на „Петков“ (35%:23%) и „Желязков“ (39%:29%), настоящата изпълнителна власт се ползва едновременно с по-висока подкрепа и по-висока критичност. Това очертава силно политизирана обществена среда, в която положителният старт не е равнозначен на широк обществен консенсус за нейните политики.

Партийните различия са отчетливи. Симпатизантите на Прогресивна България са единствената група с преобладаващо положителни оценки за кабинета. Привържениците на ДПС са поляризирани, а сред останалите партийни електорати доминират отрицателните оценки.

Стартовият рейтинг на Румен Радев в качеството му на премиер е 48% положителни, 31% отрицателни оценки и 21% неутрални. Почти два пъти по-благоприятният баланс в оценките за него спрямо правителството (17 към 9 пункта) ясно показва, че личното доверие към премиера има водещо значение за общественото възприемане на кабинета и за момента компенсира част от критичността към управлението като цяло.

Познатото от предишни правителства противопоставяне между капацитета на новите управляващи и наследството на предишните, не подминава обществения дебат и този път. Нагласите по темата са важни, защото очертават границите на кредита на доверие към новата власт: 32% вярват във възможностите на правителството и отчитат тежестта на завареното от предишната власт; 33% са критични и към настоящите, и бившите управляващи; 25% смятат, че тежкото наследство е само оправдание и че управляващите задълбочават кризата.

Ако трябва да се обобщи: доминира разбиране за тежко наследство (65%), но заедно с него и критичност към първите стъпки на управляващите (58%). Най-сериозното предизвикателство за настоящото управление ще бъде да премине от обяснение на наследените проблеми към убедителна демонстрация на капацитет за тяхното решаване.

Проблеми и мерки за тяхното решаване;  „индекс за ефективност на управленските политики“.

С настоящото проучване Алфа Рисърч започва да измерва „индекс на управленските политики“. Той показва в каква степен, според общественото мнение, правителството предлага успешни мерки по проблемите, които гражданите определят като най-значими за страната.

На базата на получените резултати общият индекс за ефективност на управленските политики е 26.4%, което показва, че общественото признание за предприетите мерки остава значително по-ниско от остротата на проблемите.

Къде е най-голямото разминаване между проблеми и решения?

Цените и корупцията остават водещите проблеми, които бяха в центъра и на предизборната кампания на Прогресивна България. Покачването на цените е посочено от 81%, а борбата с корупцията и олигархията – от 72% от респондентите. По тези две теми делът на положителни оценки за правителствените мерки е съответно 28% и 26%. Така индексът показва, че възприетата ефективност достига едва около една трета от обществената значимост на проблемите.

Най-критично е съотношението „проблем–решения“ при здравеопазването, пътната безопасност, инфраструктурата и оздравяването на публичните финанси.

По-високата стойност на индекса не винаги означава силно одобрявани управленски действия. При теми, посочвани като значими от сравнително нисък дял граждани, съотношението може да бъде по-високо поради ниска база. Такъв е случаят с външнополитическата тема. Към момента на изследването по нея нямаше високо обществено напрежение и остри противоречия, поради което тя е посочена като проблемна от по-малко респонденти (27%). При тази база, макар и да не се отчитат особено значими управленски мерки (10%), индексът достига 38,5% – най-високата стойност сред осемте политики. Но той е функция не само на оценката за мерките, но и на относително по-ниската възприемана острота на проблема. Показателно ще бъде развитието по тази тема през следващите месеци.

Доверие в партийни лидери и електорална подкрепа

Три месеца след предсрочния парламентарен вот от 19-ти април, картината на електоралните предпочитания запазва основните си параметри: водеща позиция за ПБ със значима дистанция пред опонентите ѝ; фрагментация на опозиционните партии, умножена и от разделянето на Продължаваме промяната и Демократична България в два парламентарни субекта;  общ дефицит на доверие към значителна част от партийното лидерство.

Прогресивна България концентрира значителна част от обществената подкрепа -   41.6%, докато останалите партии са разположени в сравнително тесен диапазон. А с 47.8% одобрение и 31.3% неодобрение, Румен Радев е единственият партиен лидер с положителен рейтинг и основен рейтингов актив както на правителството, така и на партията си.

Настоящото изследване е проведено в периода 17 – 23 юли 2026г. и е част от регулярния мониторинг на Алфа Рисърч. Публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Проучването е проведено сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.