Сега плащаме за липсата на координирано управление по цялото течение на Дунав

Ниското ниво на река Дунав е резултат от натрупването на няколко неблагоприятни фактора – липсата на достатъчно зимни и пролетни валежи, продължителните горещини и отсъствието на координирано управление на водните ресурси по цялото поречие на реката. Това коментира в интервю за Радио Пловдив експертът по климатични политики, енергетика и публични финанси Георги Стефанов.

Повод за разговора е критично ниското ниво на Дунав, довело до затруднения в корабоплаването и проблеми за атомни електроцентрали в региона. Според Стефанов ситуацията е безпрецедентна в европейски мащаб, макар че за България засега няма непосредствен риск за работата на АЕЦ "Козлодуй".

„Следи се ситуацията и експертите уверяват, че поне през следващите три седмици няма опасност за работата на централата“, посочи той.

По думите му добрата новина е, че това лято България е сред малкото държави, където юли е бил по-хладен от обичайното – първият такъв случай от повече от две десетилетия. Въпреки това общата картина за Европа остава тревожна заради все по-честите екстремни климатични явления.

Според Стефанов основният проблем не е само климатът, а липсата на координирано управление на водните ресурси между държавите по течението на Дунав. Необходимо е въвеждането на общо басейново управление, при което всяка държава предварително да планира какви количества вода използва и какъв минимален отток трябва да осигурява към държавите надолу по течението. „Досега се е смятало, че Дунав е толкова пълноводен, че вода ще има за всички. Очевидно това вече не е така“, коментира експертът.

По думите му трябва да се мисли не само за корабоплаването и енергетиката, но и за опазването на биоразнообразието, тъй като продължителното маловодие засяга рибите, птиците и цялата речна екосистема.

Георги Стефанов даде положителен пример с АЕЦ "Козлодуй", която според него е проектирана така, че да може да работи и при по-ниски нива на реката чрез специални инженерни решения. Това обаче не е достатъчно, ако липсва цялостна стратегия за адаптация към климатичните промени.

„Не трябва да реагираме с кризисни решения като взривяване на скали, а да управляваме водните ресурси така, че да има вода за хората, икономиката и природата“, подчерта той.

Според експерта все по-честите горещи вълни показват, че Европа трябва да диверсифицира енергетиката си. Освен че затрудняват работата на атомните централи, екстремните температури намаляват ефективността на фотоволтаиците, влияят върху водноелектрическите централи и създават проблеми за цялата енергийна система.

Затова той вижда сериозен потенциал в геотермалната енергия, която не зависи от климатичните условия и според него България е сред европейските държави с най-добри възможности за развитието ѝ.

Георги Стефанов разкритикува липсата на достатъчно инвестиции в превенция срещу климатичните рискове. По думите му България разполага с Национална стратегия за адаптация към климатичните промени, но голяма част от предвидените мерки така и не са реализирани.

„Политиците често предпочитат да не правят предварителните разходи за превенция и след това обществото плаща многократно по-висока цена при настъпването на кризите“, заяви той.

Прогнозата на експерта е, че през следващите десет дни не се очаква съществено повишаване на нивото на Дунав.

Исторически август и септември са сред най-сухите месеци в Европа, а развитието на ситуацията ще зависи и от глобални фактори, включително големите горски пожари в Канада, които могат да окажат влияние върху атмосферната циркулация и валежите.