Зелената мисия на белия амур в Гребния канал на Пловдив

Ррешението, което прави водата в Гребния канал на Пловдив чиста и до днес е рибата бял амур. Дава го още през 2008 година пловдивският учен Доцент Ангел Цеков, специалист по биология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, който пусна природата сама да се справи с водораслената напаст. 

„Започнахме да пускаме бял амур през месец март 2008 година, когато водата е хладна и водораслите не растат бързо. Взехме рибите от специализирано българско водно стопанство. Трябваха ни 16 000 риби с тегло над 200 грама всяка. Изчислихме, че за да увеличи теглото си с 1 килограм белият амур изяжда 10 килограма водорасли. Намерихме обаче само 10 000 рибки и то с по-малко тегло. Но се поуспокоих като ги видях, защото бяха гладни. Резултатът – още първата година гребният канал се изчисти. Следващата година пуснах още 6 000 бели амура и оттогава поддържаме тази популация от 16 000 риби.“, обясни за програма "Точно днес" доц. Цеков, който избира за  своя професия рибовъдството и прави начална кариера в Института по рибовъдство – Пловдив.  

Риболовът в гребния канал е забранен. Това позволява на много от рибите да доживеят до максималната за тях 50 годишна възраст и тегло до 30-35 килограма. Белият толстолоб също е едра риба и достига до 20 килограма.

 „В момента имаме проблеми с количеството на белия толстолоб в гребната база. Той е нежна риба и нараняванията за него са смъртоносни. В години с обилни дъждове водата от Първенецка река е много мръсна и хрилете на белия толстолоб се запушват и той умира“ - казва доцент Цеков. Според него целта е да се поддържа популация от около 16 000 риби бял амур.  "В момента имаме проблеми с количеството на белия толстолоб в гребната база. Той е нежна риба и нараняванията за него са смъртоносни. В години с обилни дъждове водата от Първенецка река е много мръсна и хрилете на белия толстолоб се запушват. Така той умира" допълни биологът.

Традиция е гребците да дават по малко хляб на рибата, така че ако видите бял амур да следва лодките то е защото очаква своето.

Повече може да чуете от интервюто с доц Ангел Цеков, което е в прикачения звуков файл.