На хартия имаме чудни правила срещу агресията, но те умишлено не се прилагат

Случаят с убийството на Младежкия хълм в Пловдив не бива да се обяснява прибързано с психични отклонения на извършителите, нито общественото внимание да се измества от самото деяние. Това коментира в предаването на Радио Пловдив клиничният психолог Елена Атанасова, която има дългогодишен опит в работата с деца и тийнейджъри.

„Точната дума е убийство – убийство, извършено по жесток начин от тийнейджъри“, подчерта психологът.

Според нея не може да се поставят диагнози на участниците, без да се познават тяхната личностова структура, семейна история, психично състояние и индивидуалната роля на всеки от тях.

Атанасова обърна внимание на особеностите на юношеската възраст. В този период системите, свързани с емоциите, търсенето на силни преживявания и чувствителността към мнението на връстниците, са особено активни, докато механизмите за самоконтрол, планиране и оценка на последствията все още се развиват.

Това обаче по думите ѝ не освобождава младия човек от отговорност.

Ключов фактор за крайното поведение може да бъде груповата динамика. За тийнейджърите принадлежността към връстниците има огромно значение, а в групата може да настъпи размиване на личната отговорност – „не го направих аз, направихме го ние“.

Когато агресията носи статус и получава одобрение, участниците могат взаимно да се подтикват към все по-крайно поведение, обясни психологът.

Друг фактор е привикването към насилието. Системното излагане на агресивно съдържание може постепенно да намали емоционалната реакция към него. Това не означава, че гледането на клипове с насилие автоматично превръща един млад човек в агресор, уточни Атанасова.

Проблемът се задълбочава, когато унижението, заплахите и агресията носят внимание, престиж и гледания в социалните мрежи, а сериозни последствия липсват. Така у младите може да се създаде усещане за безнаказаност.

Според психолога това усещане се подхранва и от примери в обществото – от непрекъснатите разговори за неработещи институции и корупция до случаи, в които публични фигури остават без последствия за действията си. Така цяло поколение расте с посланието, че правилата невинаги важат за всички.

Атанасова е категорична, че механизми за реакция при проблемно поведение на деца съществуват – включително в училищата. Според нея обаче те невинаги се задействат.

„Ние имаме прекрасно разписани структури на хартия“, коментира тя и посочи, че има процедури за регистриране на случаи, изслушване, работа с детските педагогически стаи и други институции.

Проблемът според нея е, че част от случаите остават извън тези механизми. Като една от причините Атанасова посочи системата на делегираните бюджети и зависимостта на училищното финансиране от броя на учениците.

Психологът обърна внимание и на отношенията между родители и учители. По думите ѝ нерядко, когато педагозите сигнализират за проблемно или агресивно поведение, родителите застават безусловно на страната на детето и обвиняват училището. Това допълнително затруднява ранната реакция.

Корените на начина, по който детето управлява агресията си, трябва да се търсят още в най-ранна възраст, смята Атанасова. Именно родителите трябва да научат детето, че то има право да заявява своите желания и потребности, но в определени граници.

„Здравото поведение на детето е: аз мога да направя това, но в рамките на допустимото“, обясни психологът.

Според нея отговорността за възпитанието не може да бъде прехвърляна изцяло върху училището и институциите. Родителският контрол и поставянето на граници трябва да започнат много преди детето да навлезе в пубертета.

На въпроса дали е справедливо цялото общество да поема вина за случилото се, Атанасова направи ясно разграничение между вина и отговорност.

Вината за конкретното деяние е на извършителите и окончателната преценка принадлежи на съда. Но обществото също носи отговорност за начина, по който реагира на насилието.

Психологът постави въпроса и за поведението на хората, които са присъствали, снимали или разпространявали кадри, вместо да се намесят или да потърсят помощ. Тя обърна внимание и на случаите, в които свидетели чуват крясъци или виждат конфликт, но не подават сигнал на 112.

„Това е отговорност на обществото, на всеки един от нас. Когато видим нещо нередно, да сигнализираме“, подчерта Елена Атанасова.

Според нея сериозно внимание трябва да се обърне и на социалните мрежи.

Къде са службите, които трябва да следят какво се случва в социалните мрежи с примерите на агресия и насилие? пита психологът Елена Атанасова.

Цялото интервю е в прикачения звуков файл.