В Пловдивския случай моделът "ловци на педофили" е само оправдание за насилието

Неонацистката символика, поведението в социалните мрежи и начинът, по който е била подготвена срещата с жестоко пребития Георги Кузев на Младежкия хълм в Пловдив, дават основания да се търси връзка с модели на радикализация и групи, проповядващи крайно насилие. Това коментира пред Радио Пловдив Тихомир Безлов, старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията.

По думите му в публично достъпната информация за случая могат да бъдат открити прилики с модела на руския неонацист Максим Марцинкевич, известен като Тесак, и създаденото от него движение, представяло насилието като „лов на педофили“.

Безлов обърна внимание и на българската връзка – Ален Симеонов, който според анализатора публично е заявявал, че организацията му е създадена в памет на Тесак.

Според Безлов сходството не се изчерпва със символите. Става дума и за алгоритъм на действие – създаване на фалшив профил, сексуална комуникация, уговаряне на среща, примамване на определено място и последваща поява на група, като случващото се се заснема.

Анализаторът посочи и символиката, която се вижда на разпространени снимки – нацистки поздрав, келтски кръст, стилизирани изображения и жестове, използвани и от последователи на Тесак.

Безлов направи разграничение между този модел и американския телевизионен формат „To Catch a Predator“, при който също се използва фалшив профил за разкриване на хора, търсещи сексуален контакт с непълнолетни. При американския модел обаче заподозрените са предавани на полицията и отсъстват както физическото насилие, така и неонацистката идеология.

Според него една от най-опасните характеристики на модела, свързван с Тесак и неговите последователи, е обезценяването на човешкия живот, след като набелязаният човек бъде обявен за „педофил“.

Една от възможните хипотези за случилото се в Пловдив е именно търсенето на морално оправдание за предварително съществуваща агресия, смята Безлов. 

„Търси се някакво основание да дехуманизираш някого, да обясниш, че той не е човек, да намериш морално основание за насилието“, посочи анализаторът.

Според него особено тревожни са садистичният характер на разпространените клипове и демонстративността на насилието.

Безлов постави акцент върху „пърформанса“ – заснемането и последващото показване пред публика. По думите му това означава, че насилието не е било извършвано скрито, а със съзнанието, че ще бъде гледано и споделяно.

„Нещо като публична екзекуция“, определи той този модел.

Като особено смущаващо Безлов посочи и поведението след побоя – способността след продължително жестоко насилие извършителите да продължат с обичайни занимания. Според него подобно банализиране на крайното насилие е важен сигнал, който трябва да бъде внимателно изследван.

Случаят поставя и въпроса доколко българските институции са способни да проследяват затворени онлайн общности и профили, свързани с насилствени идеологии. По думите на Безлов през годините са правени опити и е натрупан известен опит, но капацитетът и ресурсите у нас остават ограничени.

В развитите държави се отделят значителни ресурси за наблюдение на затворени групи и социални профили, за които има данни, че могат да създават риск. „За съжаление нещата според мен са на ниско ниво в момента у нас“, коментира анализаторът.

Той обаче подчерта, че проблемът не може да бъде сведен единствено до работата на службите. Пътят към радикално и насилствено поведение често започва много по-рано – в училището, квартала, приятелската среда и семейството.

Причината според него е опасението от репутационни щети, загуба на ученици, закриване на паралелки, а понякога и риск за съществуването на самото училище. Така системата, при която „парите следват ученика“, може да създава стимул част от проблемите да останат нерегистрирани.

Анализаторът вижда пропуски и на следващите нива – при детските педагогически стаи, регистрацията и контрола на деца с рисково поведение, както и при механизмите за коригиране на вече проявена сериозна агресия.

Според него през годините е бил разрушен цял слой от институции и механизми, които би трябвало да реагират преди проблемното поведение да достигне до крайни форми.

Когато тежки прояви на насилие се свеждат до формални процедури и прехвърляне „от една папка в друга“, възможностите за ранна превенция се губят, предупреди Тихомир Безлов.

И именно тези празнини в институционалната система, наред с влиянието на радикални онлайн общности и нормализирането на насилието в социалните мрежи, според анализатора трябва да бъдат сред основните въпроси след тежкия случай на Младежкия хълм.