Автопаркът расте, въздухът плаща цената

България има все повече автомобили, но това не означава по-модерен и по-чист автопарк. В страната ни продължават да се внасят голям брой стари, употребявани превозни средства, а дизеловите автомобили запазват почти половината от автопарка. Тази тенденция има пряко отражение върху качеството на въздуха и здравето на хората, особено в големите градове. Ивайло Попов от екип "Въздух", на сдружение "За Земята", разказва в неделния "Шейкър". В края на юли 2026 година, излезе най-новото проучване на Сдружението по тази тема.  

Към 1 май 2026 година в България са регистрирани над 4,42 милиона моторни превозни средства. При 4,18 милиона през 2024 година и 3,81 милиона през 2020 година. Така средно на всеки десет пълнолетни граждани се падат повече от осем моторни превозни средства. Ако тенденцията се запази не е далеч моментът, в който броят на автомобилите ще се изравни с броя на пълнолетните граждани.

В момента на всеки десет пълнолетни граждани в България се падат осем регистрирани моторни превозни средства. Ако тази тенденция продължи напред във времето, ще имаме по един автомобил на всеки пълнолетен гражданин.

Проблемът, обаче, не е само в броя на автомобилите. Българският автопарк е и изключително стар. Около 74,4% от всички превозни средства са на възраст над 15 години, а 54,4% са произведени преди повече от две десетилетия. В абсолютни числа автомобилите на възраст над 20 години са се увеличили с повече от 130 хиляди спрямо 2024 година и вече са над 2,4 милиона.

Вносът на употребявани автомобили продължава да поддържа тази тенденция. Около 53% от новорегистрираните превозни средства от началото на 2026 година са на възраст над 10 години, а при леките автомобили делът достига почти 55%. Самото понятие „новорегистрирани“ в случая не означава „нови“. През първите четири месеца на годината употребяваните леки автомобили, регистрирани в страната, са повече от четири пъти спрямо новите.

По думите на Ивайло Попов голяма част от внасяните автомобили са толкова стари, че скоро могат да се окажат несъвместими с екологичните изисквания в редица европейски градове. Сред тях има и автомобили с по-ниски екологични стандарти, които постепенно ще бъдат ограничавани. Според него проблемът е резултат и от политиките, които през годините са позволявали страната да се превърне в крайна дестинация за стари автомобили.

Другият сериозен акцент в анализа е делът на дизеловите автомобили. Към май 2026 година те са 2 141 360 – 48,4% от всички регистрирани превозни средства и 48,7% при леките автомобили. За сравнение, електрическите превозни средства все още са под 1% от автопарка – 0,86% от всички превозни средства и 0,95% при леките автомобили.

Така България върви в различна посока от общата тенденция в Европейския съюз, където делът на дизеловите автомобили намалява значително през последното десетилетие. У нас броят им дори се увеличава, от 2 023 566 през 2024 година до над 2,14 милиона през май 2026 година.

Съчетанието между голям брой автомобили, висока средна възраст и значителен дял дизелови превозни средства, има пряко отражение върху качеството на въздуха в градовете. „За Земята“ обръща специално внимание и на начина, по който се контролира техническото състояние на автомобилите.

В началото на 2026 година, по покана на организацията, международен научен екип извършва практически измервания на замърсяването от автомобили по българските улици. Резултатите показват, че техническото състояние на автомобила може да е по-важно от неговата възраст. Стар автомобил с изправна изпускателна система може да замърсява по-малко от по-нов автомобил с премахнат или неизправен катализатор или филтър за твърди частици.

Според „За Земята“ обаче именно тук се откроява сериозен проблем с годишните технически прегледи. В България фините прахови частици, един от значимите за човешкото здраве замърсители, не са част от проверяваните по закон вредни емисии. При дизеловите автомобили се измерва т.нар. димност, която не показва количеството на фините прахови частици.

Така автомобил с премахнат DPF филтър например може да премине технически преглед, въпреки че отделя огромни количества фини прахови частици. От „За Земята“ посочват и че според получен от тях отговор от КАТ, през годините не са извършвани проверки за техническата изправност на димните газове по пътищата.

Не е достатъчно автомобилът просто да премине технически преглед. Трябва да сме сигурни, че реално не замърсява въздуха, който хората дишат всеки ден. България се нуждае от по-строг контрол, по-добри измервания и ясни политики за ограничаване на най-замърсяващите превозни средства.

Според Сдружението обновяването на автопарка трябва да върви заедно с по-ефективен контрол върху техническата изправност. В същото време, обаче, решението не може да се изчерпва само с ограничения за старите автомобили. Необходими са политики, които да намалят зависимостта от личния автомобил и да направят алтернативите реално удобни.

Това означава инвестиции в железопътния транспорт, по-добра междуградска автобусна свързаност и синхронизиране на различните видове обществен транспорт. Когато влакът и автобусът не са свързани с удобни разписания, а последната връзка до гарата липсва, автомобилът остава единствената практична възможност за много хора.

Същият проблем се вижда и в градовете. Ивайло Попов посочва София като пример за град, в който през последните години са предприети редица мерки, докато Пловдив изостава значително в развитието на обществения транспорт. Според него ограничаването на автомобилите няма как да бъде успешно, ако хората нямат нормална алтернатива.

За Пловдив темата е особено актуална. Освен проблемите с качеството на въздуха, градът е сред местата, където автомобилният трафик допринася и за шумовото замърсяване. От „За Земята“ планират да разширят работата си в града. Следващ анализ на организацията вероятно ще включва и данни за Пловдив. Предвиждат се и информационни кампании през есента и зимата.

Като пример за по-добро развитие на градския транспорт и велосипедната инфраструктура Ивайло Попов посочва Бургас, макар да подчертава, че ситуацията в различните градове е различна.

За „За Земята“ обаче зад всички разговори за автомобили, паркиране, транспорт и ограничения трябва да стои един основен въпрос – здравето на хората. Замърсяването на въздуха не е единственият проблем, както става ясно. Автомобилният трафик е сериозен фактор и за шумовото замърсяване, което също представлява здравен риск.

Ако искаме да имаме здравословна среда и хората да боледуват по-малко и да бъдат здрави повече, трябва да се случи веднага. Нямаме време.

Затова от „За Земята“ настояват за цялостно преосмисляне на политиките към автомобилния транспорт, по-строг контрол върху емисиите, по-добри технически прегледи, стимули за по-чист транспорт, развитие на обществения транспорт и активната мобилност. Целта не е просто да има по-малко автомобили, а хората да имат реален избор как да се придвижват.

В крайна сметка въпросът не е само колко автомобила има по българските улици, а какъв въздух дишат хората.