Първите 100 дни на кабинета Радев са колебливи

Изминаха първите 100 дни на правителството във властта. Кабинетът на премиера Радев влезе в управлението с необичайно силна парламентарна позиция – първото от близо три десетилетия правителство със самостоятелно мнозинство. Очакванията към него бяха високи, а сред първите заявени приоритети бяха съдебната реформа и овладяването на цените.

Според политолога Ружа Смилова обаче първите три месеца не показват резултати, съответстващи на получения на изборите кредит на доверие.

„Огромният кредит на доверие, който кабинетът Радев получи на изборите, засега не води до конкретни резултати, които да удовлетворяват тези огромни очаквания. Резултатите са малко и са колебливи“, коментира Смилова.

Като един от първите проблеми тя посочва късното приемане на управленската програма, която беше представена едва в навечерието на стотия ден от управлението. По думите ѝ това създава впечатление за недостатъчна подготовка въпреки заявката на новото мнозинство, че е готово да управлява.

В програмата до 2030 г. са заложени борба със сивата икономика, запазване на плоския данък и ДДС, конституционни промени, както и амбициозни технологични проекти – фабрика за изкуствен интелект и инкубатор за космически технологии.

За Смилова обаче проблемът не е само в съдържанието на програмата, а и в кадровия ресурс на управляващите. Тя посочва, че кабинетът продължава да разчита на кадри от предходни управления и партии – ГЕРБ, „Има такъв народ“, БСП и ДПС.

Това, според политолога, поставя под въпрос заявката на премиера, че олигархичният модел е изведен от властта.

„Няма как това твърдение да отговаря 100% на истината, при положение че се разчита на кадри на партиите, които бяха обвинявани, че са носители на този олигархичен модел“, посочи тя.

Една от ключовите предизборни заявки на управляващите беше свързана с цените. През първите месеци бяха подготвени законови промени, които въвеждат понятия като „справедлива цена“, предвиждат по-високи санкции при необосновано увеличение и създават механизъм за проследяване на цените на основни стоки.

Ружа Смилова обаче определя резултатите от тези мерки като колебливи. Добави, че към момента не водят до очаквания резултат по отношение борбата с инфлацията и ръста на цените.

Сериозна критика отправи и към приетия бюджет, който предвижда дефицит от 5,7%. Според нея при наличието на стабилно парламентарно мнозинство управляващите са имали възможност да предложат по-дисциплиниран бюджет.

„Проблематично е това, което беше прието с огромния 5,7% дефицит“, смята политологът, като предупреждава за увеличаването на държавния дълг и натоварването на бъдещите поколения.

Опозицията също използва бюджета като основен аргумент срещу управляващите. Конституционният съд образува три дела по искане на опозицията. Смилова обаче не очаква именно този казус да се превърне в най-големия тест за кабинета.

„Не очаквам в Конституционния съд бюджетът да падне. Образуването на тези дела е процедурен въпрос“, коментира тя.

По думите ѝ проблемите с бюджета са преди всичко политически, а не конституционни.

Според политолога по-същественият тест за правителството предстои с президентските избори през есента.

Смилова допуска, че изчакването на този вот може да е една от причините за по-предпазливите действия на управляващите през първите месеци.

Ако кандидат, подкрепен от управляващите, спечели президентските избори, според Смилова това би дало на кабинета още по-силен политически мандат. Тогава обаче ще стане ясно дали управляващите ще използват натрупаната политическа сила за реални реформи.

Сред останалите проблеми, които политологът откроява, са действията на кабинета във външната политика, както и реакциите на властта към нарастващата престъпност сред млади хора и проявите с неонацистка идеологическа окраска.

За Смилова основният въпрос след първите 100 дни е дали правителството ще започне да използва политическия капитал, който получи на изборите.

„Когато един кабинет има толкова голям кредит на доверие и е дошъл със заявка за реформи, добре е тези реформи да започнат веднага и решително“, подчертава тя.

Според политолога първите стъпки на кабинета са по-скоро колебливи, отколкото реформаторски. А дали това ще се промени, зависи от самите управляващи – те разполагат с комфортно мнозинство и с практически всички инструменти за провеждане на заявената от тях политика.