От деня

Новина

Изчисляване на справедлива стойност показва недоверие към пазарната икономика

Нужни са производство и конкуренция, не ценови формули

понеделник, 17 август 2026, 10:33

Богомил Николов

Богомил Николов

СНИМКА: БНР

Размер на шрифта

Държавата подготвя методика за изчисляване на „справедливата стойност“ на хранителните продукти, но мярката едва ли ще доведе до по-ниски цени и по-голяма прозрачност по веригата. Това е оценката на Богомил Николов, изпълнителен директор на „Активни потребители“.

Методиката, предложена от Министерството на икономиката за обществено обсъждане, предвижда да се отчитат цената на едро, оперативните разходи, търговската надценка и допустимите загуби. Предвидено е и сравнение с цените на същите или сходни продукти в други държави от Европейския съюз. При отклонение над 10% от изчислената стойност се предвижда възможност за официален анализ и наблюдение.

Според Николов обаче самата идея за изчисляване на справедлива цена показва недоверие към пазарната икономика.

„Пазарът като основен регулатор може да се справя. Известните дефекти са свързани най-вече с конкуренцията – монополи и картели, които трябва да намираме и да борим“, коментира той.

По думите му държавата се концентрира върху цената на щанда, вместо върху причините, които я формират. Тези причини Николов подчерта, че са свързани с липсата на достатъчно конкуренция и с проблемите в българското производство.

Николов определя новата инициатива като „експеримент“, който тепърва ще покаже резултатите си. Той подчертава, че подобен механизъм не е доказал ефективността си другаде по света. По думите му често даваният пример с Франция също не е напълно коректен, тъй като там се изчислява статистическа средна стойност, която показва какви са пазарните факти, а не каква би трябвало да бъде цената.

Според изпълнителния директор на „Активни потребители“ трудно може да се определи една универсална „справедлива“ цена, защото потребителският избор зависи не само от цената, но и от качеството.

„Ние сме склонни да плащаме повече за по-високо качество“, посочи той и даде пример с млечните продукти. Припомни, че преди години имитиращите продукти бяха предпочитани заради по-ниската си цена, но след започналото обозначаване като имитиращи потребителите се отдръпнаха от тях.

Затова според Николов е важно държавата да обръща повече внимание и на качеството на храните.

Той е скептичен и към идеята за сравнение на цените с други европейски държави. Различията между пазарите, местното производство и потреблението правят подобни сравнения трудни за използване като ориентир за „справедлива“ цена.

„В Норвегия най-евтината храна е сьомгата, просто защото е местна храна. Ако ние се сравним с Норвегия, ще излезе, че тук пазарът е спекула, защото има сьомга“, посочи той.

Според него същинският проблем е, че България произвежда все по-малко плодове, зеленчуци, млечни продукти и месо. При намаляващо местно производство трудно може да се очакват едновременно достатъчно предлагане и атрактивни цени.

Николов критикува и предвидения контрол при отклонение над 10% от изчислената „справедлива стойност“. По думите му това създава риск Комисията за защита на потребителите да се превърне в инструмент за натиск върху търговците.

Като пример той посочи малък производител или заведение, което предлага продукт, предпочитан от клиентите и затова може да поддържа по-висока цена.

„Ако вашите палачинки са най-вкусните в града и при вас винаги има опашка, естествено цената ви е по-висока“, обясни Николов. Според него подобно отклонение само по себе си не е доказателство за проблем, ако зад цената стоят търсенето и изборът на потребителите.

Николов подчерта, че подходът на държавата отново е насочен към симптомите, а не към причините за високите цени. Николов посочи и предишни мерки като инициативата за „кошница с грижа“, които според него не са довели до съществен резултат.

Вместо нови формули и механизми за изчисляване на цените той очаква от институциите действия за възстановяване на производството и подобряване на конкуренцията. Сред проблемите, които трябва да бъдат решавани, той посочи прекупвачите по веригата, нелоялния внос и различни практики, свързани с ДДС и счетоводни измами.

„Трудната работа е да се възроди производството на храни в България, за да може оттам да се въздейства на цените“, каза Богомил Николов.

По публикацията работи: Яница Марова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!